Виктор Юго - Избрани творби в осем тома (Том 6)

Европа мрази ви от изток и от юг

и с присмех отдалеч посочва ви юмрук…

А кралят гледа как Британия продължава

с Холандия да краде от нашата държава.

А затова, че нас ни мами даже Рим,

чак в Пиемонт войски испански ний държим

Савойските земи с опасности са пълни

и Франция свой дял очаква да погълне.

И Австрия слухти. Баварският дофен

умира 175 175 Баварският дофен умира. — Синът на Максимилиян II, Емануил , умира на 8 февруари 1699 г. на осемгодишна възраст. . Другите — крадци посред бял ден;

Медина във разврат Неапол цял удавя 176 176 Медина във разврат Неапол цял удавя… — Херцог Медина-Чели, едновременно вицекрал на Неапол и главнокомандващ войските; известен прахосник и развратник, той размирявал двора с прищевките си. ,

безочлив Водемон Милано разпродава. 177 177 … безочлив Водемон Милано разпродава. — Шарл-Анри дьо Водемон , владетелят на Милано, бил испански гранд, но водел политика в полза на френския крал Луи XIV. В случая се намеква за опитите му да върне областта Лорен на Франция, като я замени срещу Милано.

Къде е тук церът? Испания гори.

А липсват й добри войници и пари.

Във морските вълни потъна нашта флота —

от триста кораба и хиляди живота.

И вие дръзвате?!… Народът ни, за срам

(грижливо проверил съм всички цифри сам!),

за четвърт век за вас, за вашите метреси,

за ваште пиршества, за ваште интереси

изстисквал е за вас злочестият народ

почти за петстотин милиона своя пот…

Но малко ви е туй. И още ви се иска.

Аз вече се гнуся от вашта алчност низка.

Различни скитници на път и кръстопът

реколтата горят, убиват и крадат.

Не стигат ли войни? Война между князете,

между монасите, метежи в градовете!

Зад всеки храст злодей, приготвил остър меч,

заплашва своя брат със поголовна сеч.

И черквата дори е пълна с пепелянки,

а бурени растат над нейните останки.

Интригите цъфтят, загива честността.

Испания е трап, там хвърля се сметта

на не един народ. Дори сеньори стари

държат със тъмна цел на шайка главатари —

различни чужденци. Мадрид е Вавилон.

Бедняка срещат с бой, богатия — с поклон.

Убийства всяка нощ. И всеки мълком гледа.

Ограбиха и мен оная нощ в Толедо.

Плячкосва се Мадрид, и то посред бял ден.

Подкупен е съда, войникът — зле платен.

Владеехме света до вчера с мощ велика,

а днес едва броим шест хиляди войника —

голтаци, просяци, планинци само с нож,

това е нашта мощ, военната ни мощ.

Един пехотен полк днес банда образува

и падне ли нощта, започва да тършува.

Войникът тъпче с крак и вяра, и закон;

Маталобос е вожд, по-важен от барон:

Крадецът спорове дори със краля води;

а нашият селяк, що в кални ниви броди,

изпраща с хулна реч и кралската кола.

А той, самият крал, терзан от мъка зла,

седи в Ескуриал със мъртвите в беседа

и общия разгром най-безучастно гледа.

Европа със нозе потъпква ни без жал:

порфира бяхме ний, а днес — уви! — парцал.

Страната се руши, а в туй ужасно време

вий карате се — кой останките да вземе.

Испанският народ, на чийто мършав гръб

живеехте до днес, издъхва в мрак и скръб,

издъхва като лъв, от кърлежи изяден,

в бърлогата си — сам, осакатен и гладен.

Карл Пети! 178 178 Карл Пети — вж. бел. 7 към „Ернани“. В тези дни на ужас и на смърт

на своя камен гроб вдигни гранита твърд,

стани, ела и виж: тук само зло владее.

Империята, що създаде ти, къде е?

Ръка ни протегни, ела ни помогни,

Испания живей последните си дни!

Ти глобуса държа в ръката си корава,

бе като слънце той и беше наша слава.

Да, слънцето тогаз изгряваше в Мадрид,

но днес Мадрид е в мрак и е в мъгла обвит —

тъй както в късна нощ, проядена, над бездни,

луната изведнъж зад облаци изчезне…

Империята ти продажници мърсят,

от твоите лъчи монети те секат…

Как, великане, спиш? Те скиптъра ти златен

продават на тегло. Джуджета, рой развратен,

от твоя кралски плащ елечета кроят,

а кралският орел, що не единствен път

със пламъци и гръм изпълвал е простора,

сега оскубан ври в котела на позора.

Съветниците мълчат като зашеметени. Само маркиз Де Прието и граф Де Кампореал вдигат глави и гледат Руи Блас със злоба. После Кампореал, след като казва нещо на Приего, отива при масата, написва няколко думи върху лист хартия, подписва се и дава листа на маркиза, който също се подписва.

ГРАФ ДЕ КАМПОРЕАЛ ( посочва маркиз Де Приего и подава листа на Руи Блас )