Виктор Юго - Избрани творби в осем тома (Том 6)

пред бога всемогъщ, и влюбен, и злочест,

кълна се в своята неопетнена чест

и казвам: „Вярвай в мен било като кралица,

било като жена, затворена в тъмница,

най-предана любов ти разгоря у мен,

и вяра, и копнеж. Не бой се.“

От няколко минути през вратата в дъното е влязъл един мъж, загърнат в широка мантия; на главата му шапка със сребърен ширит. Той тръгва бавно към Руи Блас, без той да го вижда, и в момента, когато Руи Блас, пиян от щастие и екстаз, вдига очи към небето, мъжът грубо слага ръка върху рамото му. Руи Блас се сепва и се обръща като човек, събуден внезапно от сън. Мъжът сваля наметката си и Руи Блас познава в неговото лице Дон Салуст. Дон Салуст е облечен в ливрея с огненочервен цвят и със сребърни ширити като ливреята, която носи пажът на Руи Блас.

Руи Блас, Дон Салуст.

ДОН САЛУСТ ( с ръка върху рамото на Руи Блас )

Добър ден!

РУИ БЛАС ( изплашен, настрана )

Загубен съм! Салуст!

ДОН САЛУСТ ( усмихнат )

Жълтици триста давам,

че в този миг за мен не мислехте.

РУИ БЛАС

Признавам,

не ви очаквах днес…

(Настрана.)

Кога ли е дошъл?

Очаквам ангел бял, а иде демон зъл!

(Затичва се към гоблена, който скрива малката врата на тайната стаичка, и заключва вратата. След това, треперейки, се обръща към Дон Салуст.)

ДОН САЛУСТ

Е, драги, как върви?

РУИ БЛАС

Защо сте във ливрея?

ДОН САЛУСТ

За да се вмъкна тук, облякох се във нея.

Не предизвиква страх, ни смут, ни крамоли.

Това е вашата. Познахте я, нали?

Слага шапката на главата си. Руи Блас остава гологлав.

РУИ БЛАС

Страхувам се за вас…

ДОН САЛУСТ

Защо така тревожно?

РУИ БЛАС

Изгонен сте, нали?

ДОН САЛУСТ

Да, много е възможно.

РУИ БЛАС

Ще ви познаят тук. Така, посред бял ден?!

ДОН САЛУСТ

Но кой щастлив човек ще се загледа в мен?

Кой в този бърз летеж и във това гъмжило

ще търси дон Салуст, изпаднал във немилост?

Кой всъщност взира се в лицето на слуга?

Сяда в креслото. Руи Блас остава прав.

Що става във Мадрид? Що ново там сега?

Да, вярно ли е, че от ревност всепризната

за черните очи красиви на хазната

Приего бил от теб изхвърлен като смет?

Не биваше така. Той твой е братовчед.

По майка Сандовал сте двамата със него,

от Сандоваловци е гербът на Приего,

а този същи герб, дон Цезар, е и твой…

Постъпва ли се тъй с роднини, драги мой?

Че вълкът си е вълк, туй истина е стара,

но брат ви щом краде, недейте му се кара.

Така е…

РУИ БЛАС ( поуспокоен )

Монсеньор, да ви предупредя:

Приего трупаше беда подир беда,

като преотегчи с голям разход бюджета.

Войници трябват ни за бойните полета,

а нямаме пари за истинска войска.

Баварският инфант е болен все така

и вече, че ще мре, от всички се разбира

(наскоро граф Арах ме точно информира! 181 181 … граф Арах ме точно информира… — Граф Харах (1637–1706), дипломатически представител на германския император в испанския кралски двор, съперник на Д’Аркур за политическо влияние. ),

а ерцхерцогът щом си много позволи,

ще имаме война 182 182 … а ерцхерцогът щом си много позволи, ще имаме война. — Германският император Леополд I издигал като кандидат за испанския престол своя син ерцхерцог Карл. В това отношение срещал съпротивата на Луи XIV, който се стремял да направи внука си испански крал. Последвалата след смъртта на Карл II „война за испанското наследство“ (1701–1713) завършила с възкачването на престола на френския принц. …

ДОН САЛУСТ

Тук хладно е, нали?

Я вижте, оня там прозорец затворете!

Руи Блас, побледнял от срам и мъка, се колебае един миг. След това, като прави усилия над себе си, отива бавно до прозореца, затваря го и се връща при Дон Салуст, който, седнал в креслото, следи Руи Блас с поглед, в който се чете безразличие.

РУИ БЛАС ( продължава, като се мъчи да убеди Дон Салуст )

Войната, монсеньор, е страшна, разберете!

И щом сме без пари, ни тласка в пропастта.

Спасението ни е във спестовността.

Но във Бавария поръчах да се каже,

че ний и за война приготвени сме даже.

ДОН САЛУСТ ( прекъсва Руи Блас, като му посочва носната си кърпа, която е изпуснал на земята. )

Подайте кърпата ми, моля…

Руи Блас, сякаш подложен на мъчение, отново се колебае, но след това се навежда, вдига носната кърпа и я подава на Дон Салуст, който я слага в джоба си.

ДОН САЛУСТ