Виктор Юго - Избрани творби в осем тома (Том 6)

Но трябва най-напред добре да разбера

на този мъж зловещ ужасната игра.

От мрака идва той и пак се в мрака връща,

що готви, що крои във мрачната си къща?

За себе си преди го молех аз смирен —

като страхлив подлец постъпих оня ден.

Да, той е зъл човек. И мен какво ме кара

да вярвам — виждам аз, враждата му е стара

с кралицата, — че той, щом сграбчи я в уста,

ще я освободи след туй — от доброта

към някакъв слуга? О, звярът милост няма!

Но ти ще я спасиш от зиналата яма,

че ти я тласна там, във този черен мрак…

Завърши моят сън. От върха падам — пак

тъй ниско, дето бях… Но тя да се избави!

Отде ще се яви и тук какво ще прави

мъчителят жесток и господарят мой?

И в оня мрачен дом пак господар е той.

И ключове държи като от своя къща,

да я напусне днес, а утре да се връща

и моето сърце, и моя клет живот

да тъпче със нозе, тъй както тоя под.

Нима това мечтах? Духът се замъглява:

така светкавично край мене всичко става.

Аз луд съм. Мислите ми плуват в мрачен рой,

умът ми, с който аз тъй горд бях, боже мой,

подхванат, завъртян от гибелна вихрушка,

като тръстиков ствол от бурята се люшка…

Какво да правя?… Да, ще я предупредя —

да не излиза вън, че дебне я беда.

Наоколо ми — мрак, във пропаст зла пропадам,

усещам примката, но я не виждам… Страдам!

О, да, кралицата в двореца да седи…

Но кой във тоя час да я предупреди?

И как?

(Замисля се съкрушен. После изведнъж, сякаш осенен от внезапна мисъл и лъч на надежда, вдига глава.)

Дон Гуритан! Той също я обича.

Той доблестен е мъж…

(Прави знак на Пажа да се доближи.)

Върви веднага… Тичай

в дома на Гуритан и му кажи, че аз

го молих от сърце кралицата тозчас

да я предупреди, като й каже скрито,

че я грози беда. Каква? Да го не пита.

В двореца да стои най-малко два-три дни.

Да не излиза вън. Нали разбра? Върви!

(Спира го.)

Ах…

(Откъсва от бележника си листче и вади молив.)

Да й предаде това писмо в ръцете…

(Пише бързо на коляното си.)

„Каквото Гуритан съветва ви, правете“…

(Сгъва листчето и го дава на Пажа.)

Ако ти спомене за някакъв дуел,

от мен го увери, че с радост бях дошел,

но нека ми прости. Не мога да го срещна…

Ще му се извиня… Причината е спешна…

Кралицата беда я дебне, му кажи,

да гледа два-три дни под ключ да я държи…

Отивай! И вложи дискретност и умение.

ПАЖЪТ

Вий винаги сте бил така добър към мене…

РУИ БЛАС

Върви, мой паж, дали разбра добре?

ПАЖЪТ

Бъдете, монсеньор, спокоен. Да, разбрах.

(Излиза.)

РУИ БЛАС ( сам, рухва в едно кресло )

Смут и страх

изчезнаха. Ала сърцето ми усеща,

че може, без да ща, да съм забравил нещо…

Да, сигурен човек е Гуритан. Но аз

защо да чакам тук във тоя късен час?

Ще бягам. Със това от него ще открадна

един тъй ценен ден. Във черквица прохладна

ще ида и дано ми бог изпрати лек.

Взема шапката си от масичката и звъни с едно звънче, сложено на масата. Двама негри, облечени в дрехи от светлозелено кадифе и златен брокат, в плисирани жакети на големи гънки, се появяват на вратата в дъното.

Излизам. А след мен ще дойде тук човек.

Той има ключ и сам вратата ще отключи

като във собствен дом. Каквото да се случи,

не се намесвайте. И ако дойдат други…

(След миг колебание.)

Да,

пуснете ги и тях.

С жест отпраща негрите, които му се покланят в знак на покорност и излизат. Руи Блас също излиза.

В момента, когато вратата след него се затваря, разнася се силен шум в камината и от комина пада неочаквано човек, загърнат в парцалива наметка, и се втурва в стаята.

Това е Дон Цезар.

ДОН ЦЕЗАР ( изплашен, задъхан, замаян, с едновременно весело и неспокойно изражение )

Да, аз съм, господа!

(Изправя се, като си търка крака, върху който е паднал, и пристъпва в стаята с множество поклони и с шапка в ръка.)

Аз вмъкнах се така, за кратко посещение

във вашто общество и прося извинение,

че тъй се появих като задгробен дух.

(Спира се насред стаята и едва тогава забелязва, че е сам.)

Но никой няма тук! Обаче ясно чух

човешки гласове от стръмната стреха…

(Сяда в едно кресло.)

Добре… Да се свестя най-първо от страха.

Събития безброй… Така съм поразен!

Като че ли ведро изляха върху мен.

Чрез полицаите ме дон Салуст изпрати

на кораб, по море, в ръцете на пирати.