Виктор Юго - Избрани творби в осем тома (Том 6)

Как му светнаха очите!

(Изтяга се в креслото. Високо.)

Човекът, драги мой, е нещо ненаситно,

превръща се във дим от огнената страст…

(Налива му чашата.)

Ужасни глупости съм се раздрънкал аз.

Димът съвсем е друг във небесата сини.

Издига се, дими във градските комини,

а ний пропадаме без вест в комина стар.

(Търка ударения си крак.)

Олово е човек…

(Налива двете чаши.)

Наздраве! Твоят дар

не струва песента на пийналия честно.

(Приближава се до лицето му и казва тайнствено.)

Внимавай при товар, оста се чупи лесно.

Светът без фундамент се срива бързо, знай…

Ела ми помогни, яката закопчай.

ЛАКЕЯТ ( гордо )

Не съм камериер.

Преди Дон Цезар да му попречи, той взема звънчето, което е на масата, и звъни.

ДОН ЦЕЗАР ( настрана, изплашен )

Сега пък със звънеца

самия домакин ще доведе подлеца!

Загазих!

Влиза един от негрите. Дон Цезар, силно изплашен, се обръща гърбом, като човек, който не знае какво ще стане.

ЛАКЕЯТ ( на негъра )

Копчето на плаща закопчай!

Негърът се приближава важно до Дон Цезар, който го гледа смаян, и закопчава яката на плаща му, след което се покланя и излиза, като оставя Дон Цезар вкаменен от изненада.

ДОН ЦЕЗАР ( става от масата, настрана )

На гости съм дошел във дяволския рай!

(Изляза на авансцената и се разхожда с големи крачки.)

Какво пък от това? Нахраних се богато.

Получих и пари, торбичка цяла злато,

ала не зная с тях какво да правя…

Обръща се към Лакея, който седи до масата и продължава да пие, но вече се олюлява на стола си.

Стой!

(Замечтано, настрана.)

По мен надават вой кредитори безброй:

да им се наплатя, е глупаво и жалко.

Затуй ще им раздам на всекиго по малко.

Да им платя ли? Как? Защо да им платя?

Да лея златен дъжд над глупави цветя?

Парите са открай причина за развала,

през всички времена — от мен до Анибала.

Да плащаш, смешно е, престъпно е дори.

Аз плащам с приказки, но никога — с пари.

ЛАКЕЯТ

Що казахте, сеньор?

ДОН ЦЕЗАР

Размислям! Не смущавай.

Мълчи и пий…

Лакеят продължава да пие, а Дон Цезар през това време мисли, после изведнъж се удря по челото, като да му е хрумнала някаква идея.

О, да!

(Към Лакея.)

Веднага, бърже ставай.

И джобовете си със злато натъпчи!

Лакеят се изправя, олюлявайки се, и почва да пълни с монети джобовете на жилетката си. Дон Цезар му помага, като същевременно продължава да говори.

С парите до площад Майор се завтечи,

до номер девет спри. Влез в къщата отдясно,

красиво жилище, това се вижда ясно,

но само че един прозорец е с картон…

ЛАКЕЯТ

Съмнително ли е?

ДОН ЦЕЗАР

Не, с благороден тон…

По стълбите пази носа си…

ЛАКЕЯТ

Значи — стръмни?

ДОН ЦЕЗАР

За стръмни — не съвсем, но са ужасно тъмни.

На втория етаж всред тая тъмнина

живее хубава, но чорлава жена,

възкъсичка на ръст, но с изглед на вакханка.

Помни: бъди учтив. Тя моя е държанка.

Лусинда казва се. Момиче е добро,

пред папата веднъж играла болеро.

Дуката сто й дай. В съседен дом-бърлога

ще видиш шишкав мъж, ала с осанка строга,

със нос съвсем червен, със шапка над очи,

над шапката перо оскубано стърчи,

със шпага на бедро, с окъсана наметка.

Пиастри четири му дай за моя сметка…

По-тъмна и от пещ ще видиш дупка ти,

това е кръчма, що от викове ехти.

До входа й седи човек цял ден и пие

и пуши — кротък, тих и благ като светия.

Това е бивш барон. Но няма що — съдба!

Приятел от сърце е мой — Гулатромба:

четиресет екю му дай! И в две-три нощи

да ги изпий до грош, ще му изпратя още.

След туй на всеки там жълтичка подари.

И ако след това останат ти пари…

ЛАКЕЯТ

Какво?

ДОН ЦЕЗАР

Прави със тях каквото вече знаеш.

ЛАКЕЯТ

Какво, сеньор?

ДОН ЦЕЗАР

Глупак, ще почнеш да гуляеш!

Чупи крака, глави и други там неща

и вкъщи се върни чак утре сутринта.

ЛАКЕЯТ

Разбирам, княже.

(Тръгва към вратата, олюлявайки се.)

ДОН ЦЕЗАР ( гледа го как върви )

Той съвсем пиян е вече.

Вика го. Лакеят се връща и се приближава до него.

Момент… По пътя ти, навярно отдалече,

ще тръгне сган, тълпа. Но ти добре се дръж,

с достойнство, ей така, като възпитан мъж.

Монета златна пък ако от теб изпадне,

тез бедни скитници и писарчета гладни,

студенти някакви и булевардна кал —