Виктор Юго - Избрани творби в осем тома (Том 6)

Бе мода някога главите да се кичат

с различни панделки. Днес някои обичат

да връзват панделки по мъжките крака…

ДОН ГУРИТАН

Аз ще се бия с вас!

ДОН ЦЕЗАР

Със мене? Ха така!

ДОН ГУРИТАН

Не сте дон Цезар вий, но нищо туй не значи.

Със вас ще почна аз…

ДОН ЦЕЗАР

Борбата ви обаче

да се не свърши с мен?

ДОН ГУРИТАН ( подава му една от двете саби )

Премного вий сте смел!

ДОН ЦЕЗАР ( взима сабята )

Нима да изтърва един такъв дуел?!

ДОН ГУРИТАН

Къде?

ДОН ЦЕЗАР

Да идем вън. Не мисля да се крия…

ДОН ГУРИТАН ( опитва върха на сабята си върху паркета )

Дон Цезар — после.

ДОН ЦЕЗАР

Как?

ДОН ГУРИТАН

След като вас убия.

ДОН ЦЕЗАР

Един от нас убит — не виждам после как

дон Цезар…

ДОН ГУРИТАН

Да вървим!

Излизат. Чува се отдалечаващият се шум от стъпките им. Една малка прикрита врата в стената вдясно се отваря и през нея влиза Дон Салуст.

ДОН САЛУСТ ( облечен в тъмнозелен, почти черен костюм. Изглежда угрижен и умислен. Оглежда се и се ослушва с безпокойство )

Не е готово. Мрак!

(Забелязва масата, отрупана с храна.)

Що значи пък това?

(Вслушва се в шума, на стъпките на Дон Цезар и на Дон Гуритан.)

И що за стъпки? Странно!

Къде е Руи Блас? А тази сутрин рано

изпратил, дяволът, свой паж при Гуритан.

Гудиел го проследил. Туй е коварен план.

И контраудар, да. Чрез Гуритан — до нея

навярно важна вест изпратил е. Беснея!

От немите слуги не чувам нито звук.

Не смятах Гуритан да се намеси тук.

Влиза Дон Цезар. Той държи в ръка обнажена сабя, която хвърля върху едно кресло.

Дон Салуст, Дон Цезар.

ДОН ЦЕЗАР

Ах, ето ви и вас, изчадие на ада!

ДОН САЛУСТ ( обръща се, вкаменен )

Дон Цезар?!

ДОН ЦЕЗАР

Готвехте пак някой да пострада,

но плана ви сега обърквам аз нали?

Навреме съм дошъл, за да се провали…

ДОН САЛУСТ ( настрана )

Пропадна всичко!

ДОН ЦЕЗАР

Да. От тази утрин свежа

разнищвам къс по къс коварната ви мрежа.

От туй, което днес кроехте тука вий,

нито един проект по плана не върви.

Доволен съм!

ДОН САЛУСТ ( настрана )

Какво ли ще е сторил точно?

ДОН ЦЕЗАР

Торба с пари човек, изпратен тук нарочно!

„Известното лице, което ви дари…“

ДОН САЛУСТ ( смее се )

Какво?

ДОН ЦЕЗАР

Аз го напих.

ДОН САЛУСТ

А моите пари?

ДОН ЦЕЗАР

Раздадох ги до грош като подарък — спешно.

Приятели — дал бог.

ДОН САЛУСТ

Ти мислил си погрешно,

че аз…

ДОН ЦЕЗАР

Но първо джоб след джоб напълних сам…

(Избухва в смях.)

Онази пък жена…

ДОН САЛУСТ

О!

ДОН ЦЕЗАР

Тъй известна вам…

Дон Салуст слуша с удвоено безпокойство. Дон Цезар продължава, смеейки се.

Изпратила при мен, за да направи справка,

дуеня някаква със нос на кукумявка.

ДОН САЛУСТ

Защо?

ДОН ЦЕЗАР

Да разбере дали ще е готов

дон Цезар тази нощ да я дари с любов.

ДОН САЛУСТ

Аха! И ти — какво?

ДОН ЦЕЗАР

Отвърнах: десет нощи

с любов я бих дарил!

ДОН САЛУСТ ( настрана )

Надежда има още.

ДОН ЦЕЗАР

След нея пък дойде един ваш капитан,

един убиец тъп на име Гуритан…

Дон Салуст трепва.

Дойде да ми рече, че лошо си изпатил

лакеят, що с писмо дон Цезар му изпратил…

Вика, крещя, трещя — и пляскаше с криле.

ДОН САЛУСТ

И с него що стори?

ДОН ЦЕЗАР

Заклах го туй петле…

ДОН САЛУСТ

Как?

ДОН ЦЕЗАР

Нейде вън лежи и богу дух предава.

ДОН САЛУСТ

Уби го значи?

ДОН ЦЕЗАР

Да.

ДОН САЛУСТ ( настрана )

Пак всичко се оправя!

Отдъхвам си. Не е той нищо развалил,

дори съюзник мой донякъде е бил.

Но да се отърва от него, не е лесно.

Парите — поврага!

(Високо.)

Това е интересно!

А идвал ли е друг от тази сутрин?

ДОН ЦЕЗАР

Не.

Но аз ще продължа — да разберат поне

аз кой съм; име, род, същинското ми звание.

Такъв ще вдигна шум, че тясно ще ви стане!

ДОН САЛУСТ ( живо се приближава до Дон Цезар )

Вземи жълтиците и махай се оттук!

ДОН ЦЕЗАР

Не ще ме убедиш. Познавам твоя трик:

ще пратиш подир мен шпиони, след което

ще съзерцавам пак лазура на морето.

Не!

ДОН САЛУСТ

Вярвай ми!

ДОН ЦЕЗАР

О, не! В палата — стар затвор —

ти слагаш нов капан, ги готвиш нов позор.

Интригата при вас, това е стълба двойна:

със вързани ръце, със стъпка неспокойна