Виктор Юго - Избрани творби в осем тома (Том 6)

се качва жертвата отсам с въздишка, плач.

Оттатък бди палач — и вий сте тоз палач.

ДОН САЛУСТ

О!

ДОН ЦЕЗАР

Дръпвам стълбата и вий…

ДОН САЛУСТ

Вземи си меча

и бягай!

ДОН ЦЕЗАР

Искам тъй на злото да попреча.

Аз зная, братовчед, че много сте чевръст,

пет кукли се въртят, помръднете ли пръст.

И аз съм кукла, но оставам.

ДОН САЛУСТ

Чуй…

ДОН ЦЕЗАР

Жестока

продажба стана с мен като с бездушна стока

и пускате фалшив дон Цезар из града.

Петните мойта чест.

ДОН САЛУСТ

То бе случайно…

ДОН ЦЕЗАР

Да,

случайно! Паприкаш подготвят хитреците,

със него да гостят простаците, глупците.

На ваште планове аз слагам вече край

ще викна кой съм аз, та всеки да узнай.

(Качва се на перваза на ниския прозорец и гледа навън.)

Аха, полиция минава! Ей там, вие!…

(Провира, ръката си между летвите на капаните, размахва я и вика.)

Елате!…

ДОН САЛУСТ ( изплашен, на авансцената, настрана )

Свърши се, ако им се открие!

Влизат алгуасили, водени от алкад. Дон Салуст изпада в крайна тревога и обърканост. Дон Цезар отива към алкада с тържествуващ вид.

Същите, един алкад, алгуасили.

ДОН ЦЕЗАР ( на алкада )

Пишете протокол, че има тук хитрец…

ДОН САЛУСТ ( посочва Дон Цезар на алкада )

Той е — Маталобос, прочутият крадец…

ДОН ЦЕЗАР ( смаян )

Как?

ДОН САЛУСТ ( настрана )

Всичко изведнъж се на добре обръща.

(На алкада.)

Сред бял ден тоз човек се вмъкна в мойта къща.

Задръжте го.

Алгуасилите улавят Дон Цезар за двете ръце.

ДОН ЦЕЗАР ( яростно на Дон Салуст )

Какво? Разбойникът е друг!

Безсрамник и лъжец!

АЛКАДЪТ

Кой ни извика тук?

ДОН САЛУСТ

Аз!

ДОН ЦЕЗАР

Ама че подлец!

АЛКАДЪТ

Я дръжте се прилично!

ДОН ЦЕЗАР

Дон Цезар де Басан със вас говори лично.

ДОН САЛУСТ ( на алкада )

Дон Цезар ли? Я виж наметката му. Там

в подплатата личи САЛУСТ — със монограм.

Наметката ми той открадна…

Алгуасилите смъкват наметката от Дон Цезар. Алкадът се взира в нея.

АЛКАДЪТ

Значи вярно…

ДОН САЛУСТ

А пък елекът му…

ДОН ЦЕЗАР ( настрана )

Изчадие коварно!

ДОН САЛУСТ

От графа Алба е взет. Откраднат е. Нали

(показва герба, избродиран върху левия ръкав)

това е графски герб?

ДОН ЦЕЗАР ( настрана )

Ах, всичко провали!

АЛКАДЪТ

Две златни кули, да…

ДОН ЦЕЗАР ( настрана )

Мръсник!

ДОН САЛУСТ

И двете шпаги?

Енрикес и Гусман…

Като се дърпа в ръцете на алгуасилите, от джоба на Дон Цезар изпадат няколко златни монети. Дон Салуст посочва на алкада натъпканите му джобове.

ДОН САЛУСТ

Забележете, драги,

че никой в джоба си не носи тъй пари.

ДОН ЦЕЗАР ( настрана )

Загубен съм!

Алгуасилите го пребъркват и вземат парите.

ЕДИН АЛГУАСИЛ ( пребърква го )

Книжа!

ДОН ЦЕЗАР ( настрана )

Това ме умори!

Любовни писъмца, спасени в дни трагични.

АЛКАДЪТ ( разглежда писмата )

Писма… едно, две, три… И с почерци различни.

ДОН САЛУСТ ( посочва адресите )

Туй чужди са писма…

АЛКАДЪТ ( на един от алгуасилите )

Ръцете му вържи!

Алгуасилът му връзва ръцете.

ДРУГ АЛГУАСИЛ ( влиза, на алкада )

Навън убит човек във локва кръв лежи.

АЛКАДЪТ

И кой го е убил?

ДОН САЛУСТ ( посочва Дон Цезар )

Ей тоз!

ДОН ЦЕЗАР ( настрана )

Добре ме стяга!

ДОН САЛУСТ

Той влезе тук при мен с окървавена шпага.

На, вижте…

АЛКАДЪТ ( разглежда шпагата на Дон Цезар )

Кръв. Добре.

(На Дон Цезар.)

Върви пред тях, катил!

ДОН САЛУСТ ( на Дон Цезар, когото алгуасилите отвеждат )

Привет, Маталобос!

ДОН ЦЕЗАР ( прави крачка към него, гледайки го втренчено )

Голям мръсник сте бил!

Същата стая. Нощем. Върху масата гори запалена лампа. При вдигане на завесата Руи Блас е сам. Дълъг черен халат скрива облеклото му.

РУИ БЛАС ( сам )

И тъй, на всичко край. И на мечти безумни!

До късно бродих сам из улиците шумни.

Спокоен съм сега. Надявам се. В нощта

по-бистър е умът, по-бърза мисълта.

И нищо страшно тук сред тез стени сурови.

На място си стоят и маси, и столове,

а немите слуги спокойно горе спят.

Спокойствие цари във този мрачен кът…

Защо ще се боя? Аз имам вяра в пажа: