Виктор Юго - Избрани творби в осем тома (Том 6)

Сразихте ме, но аз ви от престола сринах.

Предложихте ми брак със вашата слугиня

(избухва в смях),

а за любовник аз ви дадох свой слуга.

Без трон със него в брак ще встъпите сега.

Сторихте го херцог, сърце ви той предлага

(смее се),

тъй херцогиня вий ще станете веднага.

(Скърца със зъби.)

Премазахте ме с крак и хвърлихте в калта!

Как, луда, спяхте вий спокойно през нощта?

Докато той говори, Руи Блас отива до вратата в дъното и обръща ключа, след това с бавни крачки се приближава до Дон Салуст, без последният да го забележи. В момента, когато Дон Салуст завършва репликата си, впил поглед, пълен с тържество и омраза, в смазаната от ужас Кралица, Руи Блас изотзад улавя сабята му за дръжката и бърже я измъква от ножницата.

РУИ БЛАС

Обидихте без срам кралицата, сеньоре!

Дон Салуст се втурва към вратата в дъното, но Руи Блас му препречва пътя.

Вратата този път не ще ви се отвори;

заключих я добре и ключът е у мен.

Самият сатана бе с теб до тоя ден,

но днес безсилен е пред моята разплата!

Да, моят ред дойде да смажа с крак змията.

Слугите-призраци ги няма. Вън е мрак.

Да, здраво те държа под тежкия си крак…

Безочлив, зъл към вас бе тоз човек, госпожо,

чудовище е той и звяр в човешка кожа.

Той вчера ме терза и с най-спокоен смях

сърцето ми разби на късчета, на прах.

Прозореца ме той накара да затворя

и молех, плаках — как със него да се боря!

(Към Дон Салуст.)

Когато без сърце измъчваше ме ти,

недоразбрал, мълчах, и ти не се смути.

Но как се осмели, о, грешнико мизерен,

във свойта мрачна власт така самоуверен,

кралицата пред мен без срам да оскърбиш!

Учудваш ме, Салуст, нарядко тъй грешиш!

Ти мислеше, че аз ще слушам най-спокойно

как клетата жена обиждаш недостойно

и ще мълча? О, не. Когато някой мъж

извърши към жена подобен грях веднъж,

и най-смиреният, таз мерзост като чуе,

е длъжен тоя мъж в лицето да заплюе

и да извади меч, секира или нож…

Аз бях лакей. Сега палач съм тази нощ.

КРАЛИЦАТА

Ще го убиете?

РУИ БЛАС

Госпожо, съжалявам,

че пред очите ви възмездие въздавам.

Но всичко трябва тук да свърши. Още днес…

(Блъска Дон Салуст към малката стаичка.)

Иди се помоли, в оная стая влез!

ДОН САЛУСТ ( крещи )

Убийство!

РУИ БЛАС

Мислиш ли?

ДОН САЛУСТ ( без оръжие, хвърля наоколо си погледи, пълни с ярост )

Не виждам по стените

оръжие…

(Към Руи Блас.)

Поне ми сабя дай!

РУИ БЛАС

Грешите.

Аз благородник бях, но само на шега.

Дуел? Какъв дуел със мен, с един слуга?

Слугата е лакей в ливрея — и го бива

да бъде бит с камшик — ала и да убива

От моята ръка ти ще загинеш днес

като презрян подлец и като бесен пес!

КРАЛИЦАТА

Простете му!

РУИ БЛАС

Мадам, тук всеки отмъщава!

И ангелът дори злодея не спасява.

КРАЛИЦАТА ( на колене )

О, милост!

ДОН САЛУСТ ( крещи )

Помощ! Хей! Убиват ме!

РУИ БЛАС ( вдига сабята )

Млъкни!

ДОН САЛУСТ ( хвърля се върху него и вика )

Убийство! Демон!

РУИ БЛАС ( натиква го в стаичката )

Край на твоите злини!

Двамата изчезват в стаичката, вратата се затваря зад тях.

КРАЛИЦАТА ( останала сама, пада полумъртва в креслото )

О, боже мой!

Няколко мига мълчание. Руи Блас влиза бледен, без сабя.

Кралицата, Руи Блас.

Руи Блас, олюлявайки се, прави няколко крачки към кралицата, която е неподвижна и леденостудена. След това пада на колене пред нея, свел очи към земята, сякаш не смее да ги вдигне нагоре.

РУИ БЛАС ( тихо и сериозно )

Сега — последно обяснение.

Не ще се приближа до вас. Но откровено,

тъй както мислите, не съм с такваз вина.

Разбирам ви добре, но как да обясня:

измамата ми пак ужасна ви изглежда;

без низки замисли, макар и без надежда,

е моята душа. Ах, само от любов

към вас на всякаква постъпка бях готов.

И вече късно е. Сгреших и не отричам,

но стана затова, защото ви обичам…

КРАЛИЦАТА ( хладно )

Сеньор!…

РУИ БЛАС ( все така на колене )

Не бойте се, не ще се приближа.

Да ви разкажа тук за всичко аз дължа.

Повтарям ви, не съм тъй подъл, толкоз грешен…

Днес бродих из града, безумец безутешен

и хората със страх се взираха във мен.

До тази болница, дом хубав, изграден

от вас, една жена, окъсана и бедна,

ръка към мен простря, със кротост ме погледна