Виктор Юго - Избрани творби в осем тома (Том 6)

и от челото ми със длан потта изтри.

О, господи, над мен ръката си простри!

КРАЛИЦАТА

Какво желаете?

РУИ БЛАС ( скръства молитвено ръце )

Да ми простите само!

КРАЛИЦАТА ( решително )

Не, никога!

РУИ БЛАС

Добре!

(Взема шишенцето от масата, поднася го до устата си и го изпива на един дъх.)

Сега, печален пламък,

угасвай!

КРАЛИЦАТА ( става и се втурва към него )

Що стори?

РУИ БЛАС

На мъки край суров

аз турих. И това е моят благослов!

КРАЛИЦАТА ( ужасена )

Дон Цезар!

РУИ БЛАС

Боже мой, а толкова сърдечно

обичан бях от вас!

КРАЛИЦАТА

Каква е тази течност?

Какво направихте? Кажи! Какво стори?

Простих ти, вярвам ти, дон Цезар! Говори!

РУИ БЛАС

Аз казвам се Руи Блас.

КРАЛИЦАТА ( обгръща го с ръце )

Руи Блас, простих ти вече!

Какво направи? Ах, защо не ти попречих?

Не е отрова туй?! Кажи, ще бъдеш жив?

РУИ БЛАС

О, да, отрова е. Но аз съм тъй щастлив!

(Държейки Кралицата в прегръдките си, вдига очи към небето.)

О, боже, позволи на мен, лакея беден,

кралица да даря със благослов последен,

че моето сърце, което съгреши,

тя в сетния му час със прошка утеши.

КРАЛИЦАТА

Отрова?! Боже мой! Та аз съм го убила!

Какво би сторил ти, ако ти бях простила?

Обичам те! Кажи!

РУИ БЛАС ( с последни сили )

Умрял бих и тогаз.

Гласът му отслабва. Кралицата го държи в прегръдките си.

Не можех повече подлец да бъда аз…

(Посочва вратата.)

Но вие бягайте. През този вход минете,

не се бавете тук… побързайте… вървете…

Остава в тайна, в мрак, жестоката игра…

Умирам тъй щастлив!

(Пада.)

КРАЛИЦАТА ( хвърля се върху него )

Руи Блас!

РУИ БЛАС ( миг преди да издъхне, се пробужда, като чува името си, произнесено от Кралицата )

Благодаря!

В края на 20-те години на XIX век театралните представления във Франция са все още сковани, изцяло съобразени с класицистичните идейни норми и художествени условности, въведени през XVII век в драматургичната теория и практика от Жан Шаплен и Никола Боало. Образованата публика в Париж е враждебно настроена спрямо новаторските по дух и поетика спектакли в които се дискредитира класицистичната театрална традиция. Роялистката цензура не допуска на френска сцена пиеси, които подронват авторитета на кралската особа и представят в неблаговидна светлина придворната аристокрация.

През периода на Реставрацията (1814–1830 г.) романтизмът завладява умовете и сърцата на младите поети и писатели, разпространява се с бързината на прилепчива епидемия сред бунтовно настроената френска интелигенция, отегчена от културния застой в страната, озовала се отново под властническата опека на Бурбонската династия. За младите творци във Франция романтизмът означава преди всичко предизвикателна дързост спрямо идейно-художествените изисквания на класицизма, разкрепостяване на страстите и провъзгласяване на свободата на духа, смело експериментиране в сферата на поетиката, въвеждане на ярък колорит в литературата, живописта и музиката. Писателите, художниците и композиторите възприемат романтизма не само като осигуряващ свобода на фантазията художествен метод, но и като стил на живот, като екстравагантна мода, която се нуждае от ефектна реклама — предизвикателство както към здравомислещите практични буржоа, така и към скованите от предразсъдъци и светски условности потомствени аристократи.

В средата на 20-те години на миналия век в Париж се формира група от предизвикателно настроени спрямо затвореността, елитарността и догматичността на класицистичната култура млади творци, просъществувала няколко години под наименованието „Млада Франция“. Младежите, участващи в него, се обличат преднамерено екстравагантно, афишират маниерите си на изтънчени „денди“ в турски одежди, небрежно втъкнали ориенталско цигаре в уста. Виктор Юго е приет като бог в тази общност заради нескритото му презрение спрямо обременената от условности класицистична поезия и откритото му пренебрежение към „правилата за творене“, наложени от „законодателите на вкуса“ през епохата на класицизма.

В предговора към историческата драма „Кромуел“, написан от Юго през 1827 г. се прокламира свободата на поета драматург да следва естествените си художествени наклонности и индивидуалните си странности на самобитен творец, без да се съобразява с класицистичните „правила“. Авторът на „Кромуел“ отпива въведеното от теоретиците на класицизма строго степенуване на поетическите жанрове в съответствие с установената в съсловно аристократичното общество непристъпна социална йерархия. Той отхвърля единствата на място и време, тъй като те според него сковават творческата фантазия на поета, посветил се на театъра, и го подвеждат към житейски неправдоподобни идейно-художествени решения. Младият Юго решително се обявява срещу нелепото законодателство, налагано от високопоставени теоретици, насърчавани от кралското покровителство, които предумишлено ограничават творческата свобода на драматичния автор и създават изкуствени препятствия пред стремежа му да охарактеризира всеобхватно човешката природа на театралната сцена. Той съветва младите си съмишленици да изоставят всички остарели изобразителни средства и похвати, които ги отдалечават от сложния, изпълнен с неизброими противоречия вътрешен живот на хората около тях.