запитайте за мен, за госпожа Олива. —
храм „Сан Исидро“…
Излиза. Малко след това вратата отново се отваря и главата на Дуенята се показва.
Там всеки ден отивам…
Дон Цезар се обръща с досада. Вратата отново се затваря, после пак се отваря и старата пак се показва.
Ще дойде тя нощес! Спомнете си за мен
в молитвите си.
ДОН ЦЕЗАР ( изгонва я гневно )
Ах!…
Дуенята изчезва. Вратата отново се затваря.
ДОН ЦЕЗАР ( сам )
Смутен, зашеметен,
объркан съм така, на месеца съм сякаш…
Наситих си глада, сега любов ме чака:
съдбата тъй добра към мен не е била.
Дотук е всичко в ред, но краят е в мъгла.
Вратата в дъното отново се отваря. Показва се Дон Гуритан с две дълги саби под мишница.
Дон Цезар, Дон Гуритан.
ДОН ГУРИТАН ( в дъното )
Дон Цезар де Басан?
ДОН ЦЕЗАР ( обръща се и вижда Дон Гуритан и двете саби )
Най-сетне нещо свестно!
Добре започнат ден ще свърши тъй чудесно!
Пари, дуел, любов, нахранен и честит!
Дон Цезар пак съм аз във най-естествен вид!
Посреща весело и с пресилени поклони Дон Гуритан, който го гледа вторачено с тревога в погледа и пристъпва бавно към авансцената.
Като във собствен дом, сеньор, благоволете
да влезете при мен. Добре дошел! Седнете!
Приятно ми е! Ах, каква висока чест!
Великолепен ден… Кажете, кой е днес
на мода във Мадрид, на младите кумира?
Все тъй Маталобос? Все тъй и Линдамира?!
Опасност според мен, ала във две лица:
че той краде пари, а тя краде сърца.
Жените, драги мой, са сатанинско племе.
От тях ний патим зле, и то от дълго време.
Кажете нещичко, стреснете моя слух.
Отдавна аз съм труп, не съм човек, а дух.
И същество-абсурд, мъртвец, напуснал гроба,
идалго съм и бик от най-кастилска проба.
Ограбиха ме цял, но не за туй е реч.
От приказни страни аз ида, отдалеч…
ДОН ГУРИТАН
От тъй далеч? Добре. И аз от път се връщам.
Бях по-далеч от вас.
ДОН ЦЕЗАР ( развеселен )
Къде били сте всъщност?
ДОН ГУРИТАН
Далеч на север бях.
ДОН ЦЕЗАР
А аз — далеч на юг.
ДОН ГУРИТАН
От ярост цял кипя.
ДОН ЦЕЗАР
А аз, откак съм тук,
съм побеснял от гняв.
ДОН ГУРИТАН
Хиляда левги минах…
ДОН ЦЕЗАР
А аз: две хиляди. Жени видях стотина —
зелени, жълти, да, със най-различен цвят,
в Алжир благословен. Тунис е чуден град.
А турците навред държат се много мило:
на всеки кръстопът стърчи едно бесило.
ДОН ГУРИТАН
Бях изигран…
ДОН ЦЕЗАР
А аз — продаден и отнесен.
ДОН ГУРИТАН
Изгонен бях почти.
ДОН ЦЕЗАР
А аз — почти обесен.
ДОН ГУРИТАН
Пратиха ме в Нойбург със дървена кутийка
и в нея — писъмце, предателска хартийка.
„Задръжте — пишеше — по-дълго тоз глупак!“
ДОН ЦЕЗАР
Отлично! Кой — това?
ДОН ГУРИТАН
Кой! Моят смъртен враг
дон Цезар де Басан!
ДОН ЦЕЗАР ( сериозно )
Ах!
ДОН ГУРИТАН
И си позволява
да праща по лакей, да ми се извинява,
почтително писмо, понеже го е страх.
Лакея аз под ключ във къщи задържах
и ида право тук да срещна господаря —
тоз Цезар де Басан, тоз извор на поквара,
къде е тоз подлец? Къде е той?
ДОН ЦЕЗАР ( все така сериозен )
Пред вас!
ДОН ГУРИТАН
Не се шегувайте. Дон Цезар — вий?
ДОН ЦЕЗАР
Да, аз.
ДОН ГУРИТАН
Я, повторете!?
ДОН ЦЕЗАР
Да, дон Цезар…
ДОН ГУРИТАН
Стига, моля.
Досаден ставате във тази смешна роля.
ДОН ЦЕЗАР
А вий забавен сте, ревнивец побелял!
Такива като вас не будят смях, а жал.
Беда, която ний сами си причиниме,
най-тежка е. И цял живот ще я търпиме.
По-скоро беден, гол, но не скъперник див,
по скоро със рога, но не съпруг ревнив.
Скъперник и рога, това е участта ви:
аз имам среща тук таз вечер със жена ви…
ДОН ГУРИТАН
Жена ми?
ДОН ЦЕЗАР
Същата!
ДОН ГУРИТАН
Ехе, и таз добра!
Но аз ерген съм…
ДОН ЦЕЗАР
Бог не може ви разбра…
Ерген? Защо тогаз петнадесет минути
отправяте пред мен псувни, закани люти
като съпруг с рога, съпруг оскандален?
Защо дори съвет поискахте от мен?
И ако сте ерген, защо сте тъй накичен
и кой ви позволи да сте така комичен?
ДОН ГУРИТАН
Ако във тоя миг не ми се извините…
ДОН ЦЕЗАР
Какво?
ДОН ГУРИТАН
За дързостта си скъпо ще платите.
ДОН ЦЕЗАР ( с насмешлив вид разглежда обувките на Дон Гуритан, които не се виждат от множеството панделки според новата мода )
Читать дальше