Виктор Юго - Избрани творби в осем тома (Том 6)

По виното личи какъв е господаря.

Но ако дойде той и почне да се кара,

ще кажа кой съм аз и от какъв съм род,

че нито съм бандит, ни скитник цял живот,

ни даже Сафари, а — граф и половина:

дон Цезар де Басан, на дон Салуст роднина…

Ще бъде цял сюрприз нечаканата вест.

„Кога си е дошел? Как? Завчера? Нощес?“

Смущение навред. И бомбата се пръсва:

един човек умрял, а ето го — възкръсва…

Дон Цезар де Басан?! Да, моля ви се. Да!

Забравен беше той, госпожи, господа…

„Та той не бил умрял — на дон Приего внукът?“

Мъжете ще ръмжат, жените ще шушукат

и всякакъв мълвеж ще придружи комай

до мойто жилище кредиторския лай…

Чудесно ще е, да! Но липсват ми парички…

(Шум при вратата.)

Ха, някой иде! Пак самичък срещу всички!

Дон Цезар, дръж се, брат! Наполовина, знам,

не вършиш нищо ти.

Загръща се в наметката, скривайки лицето си до очите. Вратата в дъното се отваря. Влиза Лакей в ливрея и носи на гръб голяма чанта.

Дон Цезар, Лакеят.

ДОН ЦЕЗАР ( измерва Лакея от глава до пети )

Какво се мъдриш там?

(Настрана.)

Нахалство и кураж. Опасност пак грози ме!

ЛАКЕЯТ

Дон Цезар де Басан?

ДОН ЦЕЗАР

Да, туй е мойто име.

(Настрана.)

Неземни чудеса!

ЛАКЕЯТ

Но вий ли сте сеньор

дон Цезар де Басан?

ДОН ЦЕЗАР

Да, аз съм, няма спор.

И граф Гарофа, да… Това са част от мойте

фамилни имена…

ЛАКЕЯТ ( оставя чантата върху креслото )

И все пак ги пребройте.

ДОН ЦЕЗАР ( смаян, настрана )

Пари? И таз добра!

ЛАКЕЯТ

Парите точно са.

Аз имам заповед да ви ги донеса.

ДОН ЦЕЗАР ( важно )

Разбирам ви добре…

(Настрана.)

Навярно има грешка.

Но да не пречиме на глупостта човешка,

дошла в незнаен час…

(Високо.)

Бележка да ви дам?

ЛАКЕЯТ

Не, монсеньор.

ДОН ЦЕЗАР

Добре. Сложете ги ей там…

И от кого?

ЛАКЕЯТ

На вас познат…

ДОН ЦЕЗАР ( прекъсва го )

Човек забравя…

ЛАКЕЯТ

Парите праща ви, туй мога да добавя,

известно вам лице с известна цел за вас.

ДОН ЦЕЗАР

А!

ЛАКЕЯТ

Трябва да мълчим обаче. Вий и аз.

Шт!…

ДОН ЦЕЗАР

Пращат ми пари? Каква чудесна фраза!

Кажете ми я пак!

ЛАКЕЯТ

Парите…

ДОН ЦЕЗАР

Как го каза?…

Известно вам лице…

ЛАКЕЯТ

С известна цел на вас.

ДОН ЦЕЗАР

А ние?…

ЛАКЕЯТ

Да мълчим.

ДОН ЦЕЗАР

Еднакво — вий и аз.

Сега разбрах добре.

ЛАКЕЯТ

Разбрахте вий, обаче

аз нищо не разбрах.

ДОН ЦЕЗАР

Да.

ЛАКЕЯТ

Вам е ясно значи?

ДОН ЦЕЗАР

Разбира се. Съвсем е ясно, драги мой:

такъв кемер пари, и то напълно в брой!

ЛАКЕЯТ

Шт!…

ДОН ЦЕЗАР

Да, ще си мълча. А как ги смяташ бруто

ЛАКЕЯТ

Пребройте ги…

ДОН ЦЕЗАР

Не ща… Коремчето издуто!

ЛАКЕЯТ ( настоява )

Но…

ДОН ЦЕЗАР

Вярвам ти, не ща!

ЛАКЕЯТ

От всичко най-добро:

злато най-хубаво и пет кила сребро,

дублони сребърни и златни суверени…

Дон Цезар изважда от чантата няколко кесии, пълни със златни и сребърни монети, развързва ги и с възхищение ги изсипва върху масата. След това почва да гребе с пълни шепи и да пълни джобовете си с монети.

ДОН ЦЕЗАР ( сепва се, тържествено, настрана )

Романът свършва със феерия над мене

и тя във милион припламва и искри!

(Продължава да пълни джобовете си с монети.)

Аз виждам кораб, цял натъпкан със пари.

(Като напълва един джоб, почва да пълни друг. След това търси джобове по дрехите си, сякаш забравил за Лакея.)

ЛАКЕЯТ

Очаквам заповед.

ДОН ЦЕЗАР

Каква, душице драга?

ЛАКЕЯТ

За да извърша туй без бавене, веднага,

което аз не знам, но е известно вам.

Но много важно е…

ДОН ЦЕЗАР ( прекъсва го с вид, че уж се досеща )

Държавни, частни… знам!

ЛАКЕЯТ

Налага се това да стане незабавно:

тъй наредено е!

ДОН ЦЕЗАР

Да, ти момче си славно!

И верен си…

ЛАКЕЯТ

На мен е казано оттам

да бъда тук при вас и помощ да ви дам.

ДОН ЦЕЗАР

Добре, благодаря. Така се и полага…

(Настрана.)

Да пукна, ако знам какво ще ми помага!

(Високо.)

Мой златен, приближи!

(Налива вино в другата чаша.)

И от това пийни!

ЛАКЕЯТ

Какво?

ДОН ЦЕЗАР

Изпий това! Но най-напред седни

да поговорим…

Лакеят изпива виното. Дон Цезар повторно напълва чашата му. Принуждава го да седне и да изпие виното, след което отново му налива. Настрана.