КАСИЛДА
В ръката е ранен!
КРАЛИЦАТА
О, господи!
КАСИЛДА
Почти е в безсъзнание!
Да го свестим!
КРАЛИЦАТА ( бърка в пазвата си )
Вземи това благоухание!
Да, малко силен спирт! Как блед, е на лице!
(В този миг погледът й пада върху маншета, който Руи Блас носи на дясната си ръка. Настрана.)
Ах, същият маншет!…
В същото време тя изважда шишенцето от пазвата си и в смущението си заедно с него измъква и парчето дантела, скрито там. Руи Блас, който не снема очи от нея, вижда дантелата да се появява от деколтето на Кралицата.
РУИ БЛАС ( потресен )
До нейното сърце.
КРАЛИЦАТА
Да, той е…
РУИ БЛАС ( настрана )
Да умра сега, е тъй приятно!
В суматохата, докато всички жени се суетят около Руи Блас, онова, което става между него и Кралицата, остава незабелязано от никого.
КАСИЛДА ( поднася шишенцето под носа на Блас )
Кога сте се ранил? Отдавна вероятно?
По пътя ви призля? Та нямаше, ли друг
със кралското писмо да се изпрати тук?
КРАЛИЦАТА ( на Касилда )
Свърши с въпросите, по-зле му става, драга.
ХЕРЦОГИНЯТА ( на Касилда )
Кралицата това съвсем не я засяга!
КРАЛИЦАТА
Но щом е писал той писмото, значи той
и ще го донесе.
КАСИЛДА
Но той не каза кой
писмото писал е.
КРАЛИЦАТА ( на Касилда )
Мълчи!
КАСИЛДА
А вашта рана
боли ли ви?
РУИ БЛАС
О, не…
КРАЛИЦАТА
Госпожи, късно стана.
До вкъщи болният да бъде придружен.
(Към пажовете в дъното.)
Че кралят тази нощ да се вести при мен,
да прекрати лова — о, не, това не може.
(Прибира се заедно със свитата в покоите си.)
КАСИЛДА ( гледа след нея )
Кралицата е тъй смутена…
(Излиза през същата врата, като взема със себе си ковчежето с реликвите.)
РУИ БЛАС ( сам )
(Той сякаш още известно време се вслушва с дълбока наслада в последните думи на Кралицата. Изглежда запленен от някаква мечта. Късчето дантела, което Кралицата в своето вълнение е изпуснала, лежи върху килима. Той го вдига, гледа го с любов и го покрива с целувки. След това вдига очи към небето.)
Милост, боже!
(Гледа дантелата.)
От нейното сърце! Парфюм и топлина!
Скрива дантелата в пазвата си. Влиза Дон Гуритан. Той се връща през вратата на спалнята, където е последвал Кралицата. Пристъпва с бавни крачки към Руи Блас. Като стига до него, без да каже нищо, изважда наполовина сабята от ножницата си и с поглед я премерва със сабята на Руи Блас. Двете саби не са еднакви. Той слага обратно своята в ножницата. Руи Блас го гледа в недоумение.
Руи Блас, Дон Гуритан.
ДОН ГУРИТАН ( като връща сабята си в ножницата )
Не, две ще донеса с еднаква дължина.
РУИ БЛАС
Що значи туй, сеньор?
ДОН ГУРИТАН ( важно )
В шестстотин петдесета
се влюбих до уши. Обаче във предмета
на моята любов, на моя чист копнеж,
се влюби дон Васкес, нахален луд младеж,
и моята мома започна да задиря:
ни в черква, ни дома не даваше й мира.
Сеньор, но, казват, бил незаконороден.
Убих го.
Руи Блас иска да го прекъсне, но Дои Гуритан с махване на ръка го спира и продължава.
След това един прекрасен ден
Хил д’Искола решил нахално да повика
на среща моята метреса Анхелика
с любовно писъмце, изпратено по роб.
Веднага този роб намери своя гроб,
а малко след това убих и господаря.
РУИ БЛАС
Но моля ви…
ГУРИТАН ( продължава )
Момент! Случи се да заваря
след четвърт век една любима в Ескуриал
с един красавец млад, на име Гамонал.
Прекрасен мъж, висок, с лице като зората,
последна мода шик — и в плаща, и в перата.
Ковеше коня си с подкови от злато.
Убих и Гамонал.
РУИ БЛАС
Кажете ми, защо
разправяте това?
ДОН ГУРИТАН
Защо ли? Да напомня!
Че пие се вода, но не от чужда стомна,
че утре изгревът е в четири часът,
че има хубав кът на две-три левги път,
удобен за дуел, зад черквицата вляво,
че вас ви казват… да… дон Цезар бяхте, право,
аз — дон Гаспар Тасис Гевара Гуритан
и граф д’Онят.
РУИ БЛАС ( студено )
Добре. Ще бъда утре там.
От няколко мига Касилда тихо е влязла през малката врата в дъното и чува последните реплики между двамата мъже, без те да я виждат.
КАСИЛДА ( настрана )
Дуел! Да предупредя кралицата!
(Изчезва през малката вратичка.)
ДОН ГУРИТАН
Тук всички
познават моя нрав и моите привички.
Читать дальше