Виктор Юго - Избрани творби в осем тома (Том 6)

Кралицата, Херцогиня Албукеркска, Дон Гуритан, Касилда, дуени.

КРАЛИЦАТА

Заминал значи днес?! Но вместо да отдъхна,

отново дон Салуст със ужас ме облъхна.

Ах, как ме мрази той!

КАСИЛДА

Обаче този път

изгонен е, нали?

КРАЛИЦАТА

Той мрази ме до смърт!

КАСИЛДА

Но, господарке…

КРАЛИЦАТА

Не, Касилда, без съмнение,

маркизът ми е враг, за мен той зъл е гений.

Преди да си върви — по дворцовия ред, —

той трябваше от мен да бъде тук приет.

Пристъпваха поред сеньори върволица,

протягах им ръка аз, тяхната кралица,

и тъжно взирах се във срещната стена,

в рисувания бой, потънал в мрачина,

когато изведнъж на фона му неясен

видях, че иде той — човек и враг опасен —

и миг подир това изправи се пред мен,

придържайки с ръка кинжала позлатен,

от който святкаше студената стомана.

И погледът му зъл ме цялата обхвана.

Наведе се, пълзящ, докосна ме така,

че сетих змийски студ на своята ръка.

КАСИЛДА

Изпълнил си дългът човекът, според мене…

КРАЛИЦАТА

Целувка беше уж, пък устните — студени…

след туй не го видях, заминал тази нощ,

но сещам и до днес зловещата му мощ;

той има не душа, а пъкъл и тъмница,

пред него съм жена, без сила на кралица.

Усещам тази власт и в своя сън дори:

ах, този демон зъл и нощем ме мори;

омраза, злоба, гняв в зениците му бляска,

с отрова змийска той нечакано ме стряска,

целувката му — лед по пръстите пълзи,

нахлува в мойта кръв, за да я замрази.

Какво ще кажеш, а?

КАСИЛДА

Видения, госпожо.

КРАЛИЦАТА

Но други грижи днес ме истински тревожат.

(Настрана.)

Това, що ме гнети, ах, крия го от тях!…

(На Касилда.)

Бедняци виждам вън. Изглежда, ги е страх

да приближат.

КАСИЛДА ( отива до прозореца )

Все там стоят, не си отиват.

КРАЛИЦАТА

Хвърли им тез пари.

КАСИЛДА ( взема кесията и я хвърля през прозореца )

Вий тъй сте милостива,

сърдечна и добра, и щедра сте по нрав!

Посочва й Дон Гуритан, който, прав и мълчалив, в дъното на салона, е спрял върху Кралицата поглед, пълен с нямо обожание.

А нещо за Онят? За тоя беден граф?

Поне един привет. О, той е тъй достоен…

Разнежено сърце под бронята на воин.

КРАЛИЦАТА

Досаден ми е той.

КАСИЛДА

Но е така злочест!

КРАЛИЦАТА ( като се обръща към Дон Гуритан )

Здравейте, графе!

Дон Гуритан се приближава с три поклона и въздишайки, целува ръката на Кралицата, която приема това с разсеян и безразличен вид. След тази церемония той се връща на мястото си до креслото на Херцогинята.

ДОН ГУРИТАН

Тя е тъй красива днес!

КАСИЛДА ( гледа след него как се отдалечава )

О, бедничкият щърк! Край вадата застава

и цял ден чака лов. Най-сетне получава

по милост „добър ден“ — във сух речитатив,

и с плячка в своя клюн, отива си щастлив!

КРАЛИЦАТА ( с тъжна усмивка )

Мълчи!

КАСИЛДА

Щастлив е той, щом само миг ви зърне,

не ви ли види днес, готов е да посърне!

(Възхищава се от ковчежето, сложено върху масата.)

Каква прекрасна вещ!

КРАЛИЦАТА

Прекрасна е, личи…

КАСИЛДА

Чудесен материал!

КРАЛИЦАТА ( подава й едно ключе )

Вземи и отключи.

Ще сложа там цветя или реликва свята,

на моя скъп баща във Нойбург ще я пратя.

Доволен ще е той!

(Замечтава се за миг, след това рязко се изтръгва от замечтаността си. Настрана.)

Да мисля ли? Не ща!

Изчезва споменът, изчезва мисълта.

(На Касилда.)

Ах, книга някаква донес от мойта стая.

Но как да я чета? Испански аз не зная.

А кралят е на лов. Защо от мен страни?

Отсъства с месеци, а с мен е два-три дни.

КАСИЛДА

Да си жена на крал и да живееш в скука!

(Кралицата отново потъва в мечтите си, след това се съвзема, като прави усилие над себе си.)

КРАЛИЦАТА

Ще се разходя…

При тези думи, казани с неудържим порив, Херцогиня Албукеркска, която до този момент седи неподвижна в креслото си, вдига глава, става и прави дълбок реверанс пред Кралицата.

ХЕРЦОГИНЯТА ( с рязък и суров тон )

Но кралицата оттука,

излиза при ескорт на кралски адютант

и само през врата, отключвана от гранд.

Обаче в тоя час в двореца никой няма.

КРАЛИЦАТА

Затворница ли съм? Ах, искат тук смъртта ми!

Дукесо, моля ви!…

ХЕРЦОГИНЯТА ( с нов дълбок поклон )

Щом минеш тоя праг,

законът е такъв.

(Сяда на мястото си.)