Робърт Ранкин - Антипапата

— Желязната ръка — рече той, — ще им покажа аз.

Беше изчел наръчника Димак от кора до кора и го бе научил наизуст. „Най-смъртоносната форма на бойно изкуство, известна на човечеството — пишеше в него, — чиито техники на брутално разкъсване, раздиране, обезобразяване и осакатяване години наред са били известни само на тибетските монаси, където те, в снежната пустош на Хималаите, са довели до съвършенство тайното изкуство Димак.“ Граф Данте бе нарушил свещената клетва на мълчание, поета във високите зали на Потала, никога да не разкрива тайната наука и бе пренесъл познанието и уменията на Запад, където само за долар и деветдесет и осем цента техниките на осакатяване и обезобразяване ставаха достъпни и за най-обикновения любител. Арчрой изпитваше вечна благодарност към графа с черната маска, най-смъртоносният човек на Земята, който сигурно живееше в страх да не би тайните пратеници на Лхаса да го открият.

Арчрой сви ръка в поза „Лапата на Черния орел“ и я стовари с все сила върху затворената с катинар врата на бараката на Омали. Конструкцията се разхвърча на всички страни и се разпръсна по земята в купчина изкривени железа, разкривайки желязната рамка и кормилото на Марчънт.

— Какъв късмет — рече Арчрой, кикотейки се безмилостно.

Вдигна стария черен велосипед от руините на бараката и го подпря на кутии със семена, които дотогава бяха избегнали разрушителното му внимание.

— Отдавна те чакаше това — каза той на Марчънт. Велосипедът го изгледа с мълчаливо презрение. — Реката те очаква, момчето ми. — Седалката на Марчънт изскърца нервно. — Но първо ще те накажа.

Арчрой улови дръжките и ги изви яростно на една страна.

— Спомняш ли как веднъж ме препъна пред входа на „Лебеда“?

Арчрой вдигна крак на равнището на главата си, завъртя се върху дясната си пета и го стовари върху задното колело на Марчънт; дузина спици излетяха във въздуха и въртейки се паднаха на седем-осем метра разстояние.

Марчънт вече бе разбрал зловещото си положение и започна отчаяно да дрънка звънчето си.

— О, не, недей.

Арчрой сграбчи с желязна хватка дразнещата го камбанка и я откъсна от мястото й. Смаза палеца й и я хвърли силно през рамо.

Звънецът излетя високо във въздуха, описа дъга и се стовари право върху главата на Джон Омали, който бе поел прекия път през парцелите към пощенската кутия на ъгъла на „Ийлинг роуд.“

— Оу! Ох! Ух! Мамка му! — изпищя Омали, улови се за хлътнатината на черепа си и заподскача от болка. Замахна с крак към нещото, което бе помислил за метеорит и погледът му спря върху него — макар и доста очукано, мигновено го разпозна като собственото си велосипедно звънче. Омали прекрати отчаяните си подскоци и насочи поглед към парцела. Необходими бяха само две секунди преди разширените му зеници да фокусират Арчрой. Момъкът бе вдигнал Марчънт високо във въздуха и го носеше към реката.

Омали си плю на петите и ги насочи към бъдещия унищожител на двуколесния му другар.

— Чакай! — извика той. — Престани! Пусни този велосипед!

Арчрой чу отчаяните викове на ирландеца и отпусна хватката си. Марчънт се прекатури в прахта и спиците му се разхвърчаха. Омали се устреми към Арчрой, върху лицето му бе изписана мрачна решителност, беше свил юмруци, а маншетите на туидовите му панталони плющяха около глезените като ветрилата на двумачтов боен кораб.

— Що за подлост е това? — изкрещя с приближаването си той.

Арчрой се обърна към него. Ръцете му изпълниха серия от светкавични движения, които бяха придружени от звуци, подобни на шума, вдиган от излитането на флотилия самолети джъмбо джет.

— Защитавай се както можеш — рече той.

Омали сграбчи счупения сап на градинска вила и докато ученикът на легендарния граф приближаваше към него като размазан образ от въртящи се юмруци, стовари сопата върху главата на разбойника с огромна сила.

Арчрой се свлече на колене, улови се за главата и застена жалостиво. Омали вдигна сапа отново, за да довърши работата си.

— Не, не — проплака Арчрой, — стига!

Омали го остави свит на кравай като ембрион и се наведе да огледа пораженията, нанесени на верния му железен жребец.

— Ще си платиш за това — рече мрачно той. — Ще трябва ново задно колело, верига, звънец и пребоядисване.

Арчрой стенеше унило.

— Как успя да ме повалиш с тази проклета сопа? — попита той. — Изчел съм наръчника от кора до кора.

Омали се ухили.

— Имах усещането, че не беше на сто процента искрен с мен, когато ти заех наръчника, затова ти дадох само том първи. А втори том се занимава с изкуството на защитата.