Робърт Ранкин - Антипапата

Омали отвори очи и се взря в приятеля си.

— Разкарай се, Пули — рече той, — махай се.

— Вземи се в ръце, човече.

Погледът на Омали защъка напред-назад из стаята, докато се осъзнае изведнъж.

— Професора!

Старикът лежеше провесен на стола си, устата му бе виснала отворена, дишаше много тежко.

— Донеси малко вода, не, най-добре скоч.

Пули взе бутилката. Омали бръкна с пръст в нея и накваси пресъхналите устни на професор Слокъм.

Главата на старика клюмна напред, ръцете му живнаха и стиснаха дръжките на стола. Устните му се размърдаха, а очите му защъкаха между двамата мъже.

— К-к-к-ъде е той? — запелтечи Професорът. — Замина ли си? — Опита се да се надигне, но усилието му дойде твърде много и той се отпусна в креслото си. — Дайте ми нещо за пиене.

„Какъв му е смисълът на Димак-а?“ — запита си Пули.

Омали наля на професора огромен скоч и старикът го обърна наведнъж. Хвърли чашата настрани и зарови лице в длани.

— Господи — рече той, — знаех, че е могъщ, но никога не съм смятал, че силата му е непреодолима. Заповядах си умствен блокаж, но той просто го разкара. Бях безпомощен!

Пули клекна до стола на Професора.

— Добре ли сте, сър? — попита и положи длан върху ръката на старика.

— Онези създания! — извика Професора и се изправи. — Взе ли ги?

Пули посочи разбитата врата на кабинета.

— Очевидно доста лесно.

Професор Слокъм се изправи на крака и се облегна на камината. Омали тъкмо си наливаше един скоч.

— Той трябва да бъде спрян!

— О, добре — рече Омали. — Веднага се заемаме с това.

— Знам това-онова за католическата вяра — рече Пули, — но кой е папа Александър VI?

— Не би могъл да бъде обрисуван като добър персонаж — отвърна Омали. — Баща на Лукреция Борджия, дама със съмнителна репутация, едно от петте или шестте негови извънбрачни деца. Получил папския трон чрез търговия с църковните длъжности и умрял, както твърди легендата, след като погрешно взел отровата, предназначена за кардинал Адриано де Корвето, с когото обядвал. Би могло да се каже, че не е запомнен с добро.

— Малко гадничък наистина — рече Пули, — но човек на своето време.

Професорът досега бе мълчал, но се надигна на лакти и се взря дълбоко в очите на ирландеца.

— Сега смятам, че моите предишни предположения са били погрешни. Черния няма своя форма, той придобива формата на други, като възвръща амбициите им и увеличава мощта им според собствените си сили. Тази извънземна сила е способна да въздейства върху едно мощно его, да го засили и уголеми, докато придобие сила от дяволски мащаб. Александър VI е починал преждевременно и предполагам, че се е завърнал да продължи оттам, откъдето е спрял. Само че сега е по-могъщ, вече не е просто смъртен, сега може да реализира напълно амбициите си, без да се притеснява от страха на възмездието. Той смята себе си за неуязвим. Нека се помолим да не е така.

Омали сви рамене.

— Какви са в такъв случай шансовете ни?

— Това тук е Земята и ние сме живи. Каквото и да ни нападне, по дефиниция трябва да бъде смятано за извънземно. И може на пръв поглед да взема връх, но неестествеността му го поставя в неизгодно положение.

— Не ми се видя да е в много неизгодно положение.

— Онова, което ме озадачава — рече Професора, — е защо не ни уби. Знае, че сме заплаха за него, а въпреки това ни остави живи.

— Доброто момче.

— Възможно е — каза старикът, — могъществото му да е ограничено до това да може да изразходва еднократно определено количество енергия. Разрушаването на вратата на избата трябва да е изисквало огромна сила, онези създания не биха могли да се справят. Тя беше подсилена със стомана.

— Ами светлината, която го обгръща? — запита Омали. — Тя светеше ослепително, когато влезе, но бе доста намалена, когато за последен път видях проклетия му силует.

— Какво стана, след като припаднах? — попита Пули.

Омали се извърна.

— Нищо — отвърна той с приветлив тон, но силно треперещите му ръце не убягнаха от вниманието на Професора и на Джим.

— Изглежда ще имаме още един слънчев ден — каза Джим, за да смени темата.

— Господа, ще закусите ли с мен? — попита Професора.

Няма нужда да записваме какъв бе отговорът точно на този въпрос.

Септември вървеше към огнения си край, ала жегата не даваше признаци да намалее. Сега нощите бяха станали ужасни от непрестанните електрически бури. След като прочете за велосипедист, ударен една нощ от връхлетяла го изневиделица гръмотевица, Омали прибра Марчънт в бараката на парцела си.