Робърт Ранкин - Антипапата

— Добър вечер, Джон — рече Невил. — Да не си се порязал, докато се бръснеш?

— Свърши ли мачът по крикет? — добави Джим Пули. — Изхвърлили са те от играта, така ли?

— Реши ли вече да промениш решението си за онази шапка? — изхихика подигравателно Стария Пийт, който май не бе променял местоположението си от обяд насам.

— Един много голям скоч — поръча Джон, пренебрегвайки цялото волнодумство.

— Джон… — рече Пули загрижено. — Джон, какво се е случило, да не сме в положение на война?

Омали поклати енергично глава.

— О, не — рече той, — не е война.

След което удари скоча на един дъх.

— Какво тогава, да не си забелязал авангарда на настъпващите атакуващи части на извънземните?

— Не, не бяха те.

— Какво тогава? Изплюй камъчето.

— Погледнете ме — отвърна Омали. — Какво виждате?

Джим Пули отстъпи назад. Внимателно опипа брадичката си и се взря внимателно в разтреперания ирландец.

— Предавам се — рече най-сетне той. — Кажи ми.

Омали пое дълбоко дъх.

— Аз съм един дълбоко наранен мъж.

— Така изглежда, но каква е причината за това облекло? Да не би при Джак Лейн да е организирана вечер за състезателите по крикет?

— Ха-ха — отвърна Джон с глас, в който странно липсваше всякакъв хумор.

Поръча си още един голям скоч и Пули, който вече наистина бе искрено загрижен за сериозното поведение на близкия си приятел, даже му го плати. Отведе разтърсения ирландец настрани от кискащата се тълпа и двамата се настаниха в един тъмен ъгъл.

— Днес видях смъртта — каза Омали с нисък и гробовен глас. — И като пълен глупак се върнах за втора порция.

— Това ми се струва зле обмислен ход от твоя страна.

Джон се вторачи в двойното си уиски, след това погледна стария си приятел.

— Ще ти кажа всичко, но то не бива да излиза навън.

Пули изстена вътрешно, напоследък се бе превърнал в довереник, за когото споделената информация не носеше нищо друго, освен обреченост и опустошение.

Омали му разказа историята си, без да изпусне нищо, дори намеренията си спрямо жената на Арчрой. Отпърво Пули бе просто слисан да чуе толкова искрена изповед за греховните дела на колегата си, но след като историята продължи и Омали заговори за Църквата на Второто пришествие и за зловещия портрет и латинските брътвежи, кръвта му се смрази.

— Пийни си — рече най-накрая Джим. — Защото има нещо, което аз пък трябва да ти кажа и което ми се струва, че никак няма да ти хареса.

Пули се изповяда бавно и без много колебания. Разказа на ирландеца всичко, от първата кражба на магическото бобено зърно до среднощните му наблюдения над Омали, а после и за всичко, което Професора му бе казал относно идването на Черния, и за по-сетнешната си среща с Другия Сам.

Омали изслуша всичко със зяпнала уста, без чашата изобщо да докосне устните му. Когато най-сетне си възстанови дар словото, гласът му прозвуча кухо и той се закашля.

— Стари приятелю — рече, — ние сме в голяма беда.

Пули кимна:

— В най-голямата. Най-добре е да идем при Професора.

— Съгласен съм — отвърна Омали. — Но още по-добре е преди да тръгнем да ударим по едно, две от тези.

Когато в десет и трийсет Невил извика, че затваря, двамата излязоха на улицата, залитайки по обичайния си начин. Тази вечер бяха разговаряли надълго и нашироко — имаше доста спекулации и доста събиране на две и две. Ако месията на Църквата на Второто пришествие беше човекът от портрета, а човекът от портрета не бе никой друг, освен самия Черен, тогава той очевидно придобиваше солидна опора в района.

Омали буташе Марчънт напред, Пули вървеше прегърбен до него, пъхнал ръце в джобовете, като и двамата започнаха да се чувстват ужасно уязвими под сатанинската лунна светлина.

— През деня почти можеш да приемеш нещата — рече Пули, — но през нощта, виж, тогава работата е друга.

— Усещам го — каза Джон. — Улиците вече не ми се виждат познати, всичко е някак чуждо.

— Знам.

Ако и Марчънт знаеше, то той не го издаваше, но само от чиста злоба бе развил едно дразнещо скърцане, което напомняше на двамината за запътилата се към морето ръчна количка и засилваше потиснатостта и унинието им.

— Това момче май вече се е запътило към склада за метални отпадъци — рече изведнъж Омали. Марчънт веднага прекрати бъбренето на задното си колело.

Когато пристигнаха, от отворените френски прозорци на Професора струеше примамлива светлина. Отвътре се чуваше хрущенето на разлиствани страници върху претрупаното писалище.