Робърт Ранкин - Антипапата

— Ти ги донесе тук. Те са Phaseoulus Satanicus и очакват своя господар.

— Нямам нищо общо с това.

Пули се изправи с мъка от мястото си и се заклатушка към прозореца. Беше дошъл тук да похапне нещо, а не да бъде атакуван с гробарско неприличие. Професора да си стои при ужасиите си. Но Джим прекрати бягството си. Странно усещане нахлу в цялото му същество, сякаш гласове го викаха от замъгленото минало, странни гласове, които говореха на архаични акценти, трудноразбираеми, ала настоятелни, настоятелни със страховете за немислими ужаси, които дебнат на самите граници на здрачната забрава.

Пули се препъна, сграбчи завесата и я откъсна от кукичките й. Зад гърба му драскането и стърженето отново достигна трескава височина, като ужасните звуци бяха примесени с тихо мяукане и шептене. Докато падаше Пули видя пред себе си издигащата се в мрака масивна черна фигура. Беше облечена в тъмночервено и излъчваше особена светлина. Очертанията на главата й се губеха в сенките, но под гъстите вежди по вълчи присвяткаха две ярки червени очи.

Когато се събуди, Пули лежеше проснат напреко на шезлонга на Професора с торбичка лед върху челото и с отвратителната силна смрад на амоняк в ноздрите си.

— Джим — гласът долетя от мрака. — Джим.

Пули фокусира погледа си и видя очертанията на слабата фигура на възрастния Професор, който завиваше капачето на шишенцето с амоняк. Той предложи на още замаяния Джим нова чаша скоч, която пострадалият гаврътна с добре оттренирано извъртане на китката. Вече напълно буден, Пули рязко кимна към прозореца.

— Къде е той? — попита и махна торбичката с лед от челото си. — Видях го там, навън.

Професора потъна в уиндзорския фотьойл с висока облегалка.

— Значи е дошъл, знаех си, че ще го направи.

Първите слънчеви лъчи пронизваха все още отворените, но вече без завеса френски прозорци.

— Хей — рече Пули, — колко е часът? — Сякаш в отговор на въпроса му позлатеният часовник на полицата над камината удари пет пъти. — Значи съм бил в безсъзнание часове наред — рече Джим и се улови за главата, — и изобщо не се чувствам добре.

— Най-добре ще е да се прибереш у дома и да си легнеш — каза Професора. — Ела отново довечера и ще обсъдим тези неща.

— Не — отвърна Пули и си взе една турска цигара от лакираната кутия. И по силата на навика незабелязано мушна още няколко в горното си джобче. — Трябва да узная всичко сега.

— Както желаеш. — Професорът се усмихна мрачно и пое дълбоко дъх. — Сигурно ще си спомниш онази вечер, когато дойде за пръв път при мен с бобеното зърно. Видя реакцията ми, след като го разгледах, а когато по-късно през същата нощ ми донесе и останалите четири, вече знаех, че подозренията ми са оправдани.

— Подозрения ли?

— Че Черния вече е сред нас.

Пули запали цигарата си и веднага изпадна в пристъпи на кашлица.

— Черния ли? — рече, заеквайки между конвулсиите си. — Кой, в името на вси светии, е Черния?

Професорът сви рамене.

— Ако знаех кой точно е той, задачата ни щеше да бъде по-лесна, Джим. Черния съществува от памтивека и може да приема множество форми и да живее много животи. Ние сме късметлии само в едно отношение — че забелязахме пристигането му. Наш дълг е да ускорим края му.

— Не знам нищо за никакъв Черен — каза Джим. — Макар да си спомням пристигането преди няколко месеца на един плесенясал на вид скитник, който предизвика доста спекулации в салона на бара „Летящия лебед“, макар че, честно казано, аз лично не съм виждал онзи тъмен субект.

Професорът кимна.

— Виждал си го два пъти — веднъж при парцелите и отново тази вечер, в моята собствена градина.

— Не-е-е — отвърна Пули. — Онзи, когото видях, не беше скитник.

— Сигурен съм, че има връзка — каза Професорът. — Налице са всички признаци. Наблюдавам ги от месеци, как се събират като преди избухването на буря. Боя се, че времето за това наближава.

Джим подуши с подозрение турската си цигара.

— Тези цигарки наред ли са? — попита. — Само дето миришат малко съмнително.

— Ти си още млад, Джим — рече Професора. — И не мога да очаквам да приемеш изцяло сериозно всичко, което казвам, но кълна ти се, че си имаме работа със сили, които няма да бъдат победени, ако просто ги игнорираме.

Джим погледна с отвращение към покритата стъклена кутия и каза:

— Човек трудно може да игнорира онези там.

— Те могат да бъдат унищожени само чрез огън и вода — каза Професора. — Чрез огън и вода и свещеното слово.