Робърт Ранкин - Антипапата

Пули вдигна глава и погледна през витрината на кръчмата. Жилищните блокове трептяха в жежката мараня като мираж, два-три раздърпани гълъба изпърхаха в трепкащата омара. Жегата душеше атмосферата в салона, всички се движеха като на забавен каданс, с изключение на отец Мойти, енорийски свещеник на брентфордската църква „Сейнт Джон“, който най-неочаквано влезе в бара тъкмо в този момент. Отправи се с широка крачка към бара без да обръща внимание на жегата и поръча малко шери. Невил му го наля и забеляза, че свещеникът не направи никакво движение към джоба си, след като си получи питието.

— Твърде надалеч се намирате от хладната си изповедалня в такъв горещ ден — рече цинично Невил.

— Хайде, хайде, Невил — отвърна свещеникът и размаха поучително благославящия си показалец. — Дошъл съм да потърся двамина членове на паството си, които изглежда са изчезнали някъде. — Пули много обичаше да слуша младия свещеник, чийто безкраен запас от неточни цитати бе истинска песен за ушите. — Двама блудни синове, които са продали рождените си права за купа овесени ядки. — Пули се изкикоти. — Познати са ви с имената Косматия Дейв и Джон Джунглата.

— На тях им е забранено да стъпват тук! — рече Невил с гръмовен глас.

— Забранено им е, значи. И какъв мор докараха в заведението ти в този случай?

— Вдигнаха във въздуха проклетата ми кръчма.

— Значи са анархисти, така ли?

— Шибани маниаци! — отвърна мрачно Невил.

— Не вдигай десница от гняв — рече свещеникът и отново вкара в действие благославящия си показалец. — Колко пъти трябва да прощаваме на братята си, седем, нали? А аз ти казвам: нека бъдат седемстотин по седем, или някакво подобно число.

— Е, на тях им е забранено и край!

— Тц, тц! — каза свещеникът. — Тъкмо заради баровете се намирам и аз тук, агнец сред вълците.

— И като как е барът на вашия Католически клуб? — попита саркастично Невил. — Все още ли върти бурна търговия с напитки с намалени цени, за да отнема къшея хляб от устата на скъсващите се от работа съдържатели на кръчми?

— Не съди, за да не бъдеш съден — отвърна свещеникът. — Баровете, които имам предвид, са от гимнастическо естество. 15 15 Игра на думи — bars на англ. означава и барове, и греда, решетка, успоредка. — Б.пр.

Отец Мойти бе толкова обсебен от здравето си, че от време на време това граничеше с маниакалност. Винаги тичаше напред-назад из енорията; и сега Пули забеляза издайническото долнище на анцуг и маратонките на черти, които надничаха изпод служебното облекло на отеца. Правеше коремни преси в църковното съдохранилище, калистеника на амвона и бе разработил система от тай-чи упражнения, която да отговаря на ритуалните движения по време на меса. Даже сега, докато Пули го гледаше, младият свещеник свиваше и разпускаше бицепсите си и от време на време правеше прикляквания.

Нищо от това не оставаше незабелязано и симпатичната, загоряла от слънцето и мъжествена фигура на свещеника възбуждаше изключителни чувства в гърдите както на по-възрастните, така и на по-младите домакини. Беше се превърнал във фокус на еротичните им желания. Изповедите се превърнаха в кошмар. Дори жени с добре известна и очевидна девственост доверяваха на красивия млад свещеник за страстните си нощи в сатирските обятия на демонични духове. Отец Мойти се възхищаваше на изобретателността им, но най-често закриваше уши и оставяше въображението си на свобода. Ето защо наложените от него покаяния най-вероятно бяха „Три молитви за Дева Мария и сто коремни преси, или Отче наш и яка работа с боксовата круша“.

— Успоредка — продължи свещеникът, — за църковната зала. Обещаха ми да я построят преди да покажат олимпийските квалификации по телевизията. Бих приел известни указания как да ги намеря.

— Ами, аз не съм ги виждал — каза подигравателно Невил, — нито пък имам желание да ги видя.

Отец Мойти не каза нищо, а само се взря в празната си чаша, а след това огледа бара.

— Джим Пули — рече той, след като погледът му кацна върху споменатия индивид.

— Отче?

— Джим, момчето ми. — Свещеникът се отблъсна от бара и се присъедини към Пули край масата му. — Случайно да си виждал онези двама местни строители при разходките си?

— Не съм — отвърна Джим, — но, отче, бих искал да разменим по някоя дума, ако може.

— Разбира се.

Свещеникът седна и блъсна шумно чашата си върху масата. Пули бе много развеселен от факта, че дори един свещеник с такъв олимпийски уклон не би отхвърлил почерпка от едно-две шерита. Пули поръча и младият свещеник му благодари най-любезно.