Джон Гришам - Окръг Форд

Върху поднос пристигнаха девет високи и много тънки чаши със светла бира, разредена дотам, че приличаше на блудкава лимонада.

— Четирийсет и пет долара — каза сервитьорката и думите й предизвикаха паническо и продължително претърсване на джобовете и портфейлите. Накрая събраха парите.

— Още ли изпълнявате танци в скута? — попита Роджър.

— Зависи — отвърна сервитьорката.

— Той никога не е пробвал — каза Роджър и посочи Калвин, чието сърце замръзна.

— Двайсет долара — отсече тя.

Роджър изрови от джоба си двайсетачка и след секунди Амбър седеше в скута на Калвин, който със своите сто и двайсет килограма можеше да осигури терен за цяла танцова трупа. Под гърмящата музика Амбър подскачаше и се кълчеше, а Калвин просто затвори очи и се зачуди каква ли е истинската любов.

— Погали й краката — посъветва го опитният Роджър.

— Не може да пипа — строго заяви Амбър, макар че в същото време задникът й беше твърдо наместен между масивните бедра на Калвин.

Някакви грубияни от съседната маса зяпаха развеселено и скоро почнаха да обсипват Амбър с разни неприлични съвети, а тя полагаше всички усилия да задоволи публиката.

„Колко ще трае песента?“, питаше се Калвин. Широкото му плоско чело се обливаше в пот.

Изведнъж тя се завъртя, без да пропусне нито такт, загледа го и поне за минута Калвин държа в скута си красива и тръпнеща гола жена, чието лице бе на педя от неговото. Подобни преживявания променят човешкия живот. Калвин вече никога нямаше да бъде същият.

Уви, песента свърши, Амбър скочи и изтича да обслужва масите.

— Знаеш ли, по-късно можеш да я видиш — каза Роджър. — Насаме.

— Как така? — попита Аги.

— Отзад има стаички, където се срещаш с момичетата, след като им свърши смяната.

— Лъжеш.

Калвин все още мълчеше — напълно бе загубил дар слово и само зяпаше как Амбър обикаля из клуба и приема поръчки. А когато музиката прекъсна за малко, чу Роджър да казва, че Амбър може да бъде само негова в някаква прекрасна стаичка отзад.

Тримата отпиваха от разводнената бира и гледаха как идват още клиенти. Към единайсет заведението вече беше претъпкано, а на сцената и сред публиката се появиха нови танцьорки. Калвин наблюдаваше с дива ревност как Амбър танцува в скута на друг мъж само на три метра от него. С известна гордост обаче забеляза, че тя се обърна с лице към онзи само за броени секунди. Ако беше тъпкан с пари, с радост щеше да ги напъха в прашките й, за да танцува в скута му цяла нощ.

Парите обаче бързо се превръщаха в сериозен проблем. През поредната пауза между песните и стриптийзьорките безработният Калвин призна:

— Не съм сигурен още колко ще издържа тук. Много е скъпа бирата.

Бирата им в чаши от четвърт литър вече почти привършваше, а те бяха наблюдавали сервитьорките доста внимателно и знаеха, че празната стъклария не се задържаше по масите. От клиентите се очакваше да пият без задръжки, да дават щедри бакшиши и да хвърлят пари на момичетата за частни танци. Търговията с гола плът в Мемфис беше много доходна.

— И на мен ми останаха малко пари — каза Аги.

— Аз имам кредитни карти — рече Роджър. — Поръчай по още едно, докато отскоча да пусна една вода.

Той стана и за пръв път леко залитна, после изчезна сред дима и навалицата. Калвин махна с ръка на Амбър и поръча по още едно. Тя се усмихна и му намигна одобрително. Страшно му се искаше вместо тая мътна вода в чашите да получи повече физически контакт с момичето, но не бе съдено това да се случи. Мислено се закле да удвои усилията си в търсене на работа, да спести пари и да стане редовен клиент на „Десперадо“. За пръв път в краткия си живот Калвин имаше цел.

Аги зяпаше пода под празния стол на Роджър.

— Тъпакът пак го е изтървал — заяви той и вдигна протрития брезентов портфейл. — Вярваш ли, че има кредитни карти?

— Не.

— Дай да видим.

Аги се озърна, за да се увери, че няма следа от Роджър, и отвори портфейла. Вътре имаше изтекла карта за намаление от някакъв магазин и колекция от визитни картички — две на адвокати, две на фирми за плащане на съдебни гаранции, една на клиника за алкохолици и още една на някакъв съдебен надзорник. Зад тях се спотайваше грижливо сгъната банкнота от двайсет долара.

— Каква изненада — каза Аги. — Нито кредитни карти, нито шофьорска книжка.

— И без малко да го гръмнат заради това — добави Калвин.

— Той е идиот, не разбра ли?

Аги затвори портфейла и го сложи на стола на Роджър.