Джон Гришам - Окръг Форд

Бирата пристигна, след малко Роджър дойде и намери портфейла си. С общи усилия събраха четирийсет и пет долара плюс три за бакшиш.

— Можем ли да уредим един танц в скута с кредитна карта? — провикна се Роджър към Амбър.

— Не, само в брой — отвърна тя и ги заряза.

— Каква е кредитната ти карта? — попита Аги.

— Имам цяла камара — заяви Роджър като истински баровец.

Калвин, чиито слабини още изгаряха, гледаше как любимата му Амбър си проправя път сред тълпата. Аги също гледаше момичетата, но си мислеше и за времето. Нямаше представа колко време е необходимо, за да ти източат половин литър кръв. Наближаваше полунощ. И макар че се опитваше да се весели, неволно си представяше какъв скандал ще вдигне приятелката му, ако узнае за тази малка забежка.

Роджър бързо сдаваше багажа. Клепачите му провиснаха и главата му започна да клюма.

— Пийте — промърмори той с набъбнал език, като се опитваше да поддържа темпото, но вече всичко му се мержелееше.

Между песните Калвин се разбъбри с двама мъже от съседната маса и в хода на бързия разговор установи, че легендарната Тифани не работи в четвъртък вечер.

Когато бирата свърши, Аги заяви:

— Аз си тръгвам. Идвате ли с мен, момчета?

Роджър не можеше да стои прав, затова го вдигнаха от масата. Докато вървяха към вратата, Амбър мина край тях и попита Калвин:

— Напускаш ли ме?

Той кимна, защото нямаше сили да проговори.

— Моля те, върни се пак — изгука тя. — Симпатичен си ми.

Един от биячите сграбчи Роджър и помогна да го измъкнат навън.

— По кое време затваряте? — попита Калвин.

— В три след полунощ — отвърна биячът и посочи Роджър. — Само не идвайте с него.

— Слушай, къде е болницата? — попита Аги.

— Коя?

Аги погледна Калвин, Калвин погледна Аги и накрая стана ясно, че си нямат представа. Биячът чакаше нетърпеливо, след което каза:

— В тоя град има десет болници. Коя?

— Ами… най-близката — заяви Аги.

— Значи Лутеранската. Познаваш ли града?

— Естествено.

— Ясно. Караш по Ламар Авеню до Паркуей, после по Паркуей до Поплар Авеню, минаваш Източната гимназия и си там.

— Благодаря.

Биячът им махна с ръка и изчезна вътре. Те довлачиха Роджър до пикапа, метнаха го вътре и половин час кръстосваха Мемфис в отчаяни опити да открият Лутеранската болница.

— Сигурен ли си, че точно тя ни трябва? — попита Калвин на няколко пъти.

В зависимост от обстоятелствата Аги отговаряше с „да“, „естествено“, „вероятно“ и „разбира се“.

Когато се озоваха в центъра, Аги спря и потърси помощ от един таксиметров шофьор, който дремеше зад волана.

— Няма Лутеранска болница — заяви шофьорът. — Имаме Баптистка, Методистка, Католическа, Централна, „Милосърдие“ и още няколко, но не и Лутеранска.

— Знам, общо са десет.

— По-точно седем. Откъде си?

— От Мисисипи. Виж, къде е най-близката болница?

— „Милосърдие“ е на четири пресечки от тук по Юниън Авеню.

— Благодаря.

Откриха болница „Милосърдие“ и оставиха Роджър на седалката в безжизнено състояние. Тази градска болница беше основен приемен пункт за нощните жертви на престъпления, домашно насилие, полицейска стрелба, сблъсъци между банди, свръхдози наркотици и катастрофи с пияни водачи. Почти всички от въпросните жертви бяха чернокожи. Около входа на спешното отделение гъмжеше от линейки и полицейски коли. Тълпи отчаяни роднини се лутаха из сумрачните коридори да търсят близките си. Под звуците на писъци и крясъци Аги и Калвин изминаха километри в търсене на регистратурата. Накрая я откриха, сякаш нарочно забутана в дъното. Зад бюрото млада мексиканка дъвчеше дъвка и четеше списание.

— Приемате ли бели? — започна любезно Аги.

На което тя хладнокръвно отвърна:

— Кого търсите?

— Дошли сме да дадем кръв.

— Кръводаряването е нататък по коридора — посочи тя.

— Отворено ли е?

— Съмнявам се. За кого ще давате кръв?

— Ъъъ… за Бейли — каза Аги и погледна безизразно Калвин.

Сестрата затрака по клавиатурата и погледна монитора.

— Малкото име?

Аги и Калвин се спогледаха навъсено. Нямаха представа.

— Мислех, че Бейли му е малкото име — каза Калвин.

— Аз пък мислех, че му е фамилията. Нали му викаха Бък?

— Да, ама фамилията на майка му е Колдуел.

— Колко пъти се е омъжвала?

Момичето следеше диалога със зяпнала уста. Аги я погледна и попита:

— Имате ли някого с фамилия Бейли?

Тя затрака, изчака и каза:

— Мистър Джеръм Бейли, на четирийсет и осем години, чернокож, с огнестрелна рана.