Джон Гришам - Окръг Форд

Тя не го разбра. Когато сложи до него подноса с инструментите, Аги им хвърли един поглед и пак му призля.

— Затворете очи, моля — каза азиатката, докато бършеше лявата му ръка със спирт, от чиято миризма му се повдигна. — Ще си вземете парите — добави тя.

Извади голяма черна превръзка, сложи я върху очите му и светът на Аги изведнъж потъна в пълен мрак.

Когато дежурният се върна, Калвин скочи нервно от стола.

— Последвайте ме — каза мъжът и Калвин се подчини безпрекословно.

Когато влезе в квадратната стая и видя от едната страна жената с туристическите обувки, а от другата Аги със странна превръзка на очите, той също припадна близо до мястото, където бе грохнал неговият приятел преди две-три минути.

— Кои са тия смешници? — попита жената с туристическите обувки.

— От Мисисипи са — отвърна дежурният, докато търпеливо стоеше над Калвин и го чакаше да се свести.

Студената вода и амонякът пак свършиха работа. Аги слушаше всичко изпод черния си саван.

В крайна сметка двете половинки кръв бяха източени. Сто долара минаха от ръка в ръка. В два и десет след полунощ надупченият от куршуми додж спря на паркинга пред „Десперадо“ и двамата горди мъжкари пристигнаха за последния час от купона. Олекнали откъм кръв, но напомпани с тестостерон, те платиха куверта, като се озъртаха за лъжливия бияч, който ги бе пратил да търсят Лутеранската болница. Нямаше го. Вътре тълпата бе оредяла, а момичетата изглеждаха уморени. На сцената се кълчеше застаряваща стриптийзьорка.

Отведоха ги на маса близо до онази, където бяха седнали предния път, и, естествено, след броени секунди изникна Амбър.

— Какво ще поръчате, момчета? Минимум три питиета.

— Върнахме се — гордо съобщи Калвин.

— Чудесно. Какво ще поръчате?

— Бира.

— Дадено — отвърна тя и изчезна.

— Май не ни помни — каза обидено Калвин.

— Извади двайсетачка и ще си спомни — рече Аги. — Нали няма да прахосваш пари за танц в скута?

— Може би.

— Ти си по-глупав от Роджър.

— Никой не може да бъде по-глупав от Роджър. Кой го знае къде е сега.

— Плува в реката с прерязано гърло.

— Какво ли ще каже баща му?

— Аз да бях, щях да кажа: „Това момче открай време си беше глупаво.“ Откъде да знам какво ще каже? Пука ли ти изобщо?

В другия край на залата някакви костюмари пиеха здравата. Единият пусна ръка около кръста на сервитьорката и тя бързо отскочи. Биячът веднага изникна, посочи човека и грубо нареди:

— Не пипай момичетата!

Костюмарите избухнаха в смях. Беше много забавно.

Щом Амбър им донесе шестте бири, Калвин нетърпеливо изтърси:

— Какво ще кажеш за един танц в скута?

Тя се навъси, после отговори:

— Може би по-късно. Много съм уморена.

И изчезна.

— Опитва се да ти спести парите — заяви Аги. Калвин бе покрусен. Часове наред бе преживявал отново и отново онзи сладостен миг, когато Амбър възседна огромните му слабини и радостно се завъртя в такт с музиката. Можеше да я усети, да я пипне, дори да почувства аромата на нейния евтин парфюм.

Една едричка и поотпусната дама излезе на сцената и подхвана несръчен танц. Скоро се разсъблече, но не впечатли почти никого.

— Тая да не е от чистачките на заведението? — подхвърли Аги.

Калвин не му обърна внимание. Гледаше как Амбър снове из клуба. Определено се движеше по-бавно. Наближаваше време да се прибира.

За отчаяние на Калвин един от костюмарите подмами Амбър да му танцува в скута. Тя възвърна ентусиазма си и скоро се завъртя върху слабините му, а другите от компанията заподмятаха всевъзможни коментари. Обкръжиха я пияни зяпачи. Онзи, върху когото танцуваше, очевидно вече не се владееше. Нарушавайки както правилата на клуба, така и градските наредби на Мемфис, той посегна с две ръце и я сграбчи за гърдите. Това беше огромна грешка.

За част от секундата се случиха няколко неща едновременно. Проблесна светкавица на фотоапарат и някой се провикна:

— Отдел за борба с порока, арестувани сте!

В същото време Амбър скочи от скута на мъжа и се разкрещя нещо за мръсните му ръце. Тъй като държаха костюмарите под око, биячите мигновено се озоваха до масата. Две цивилни ченгета се втурнаха напред. Единият държеше фотоапарат, другият повтаряше:

— Отдел за борба с порока, отдел за борба с порока.

Някой изрева:

— Полиция!

Настана пълен хаос, отвсякъде се сипеха ругатни. Музиката замлъкна. Тълпата отстъпи назад. Ситуацията бе под контрол през първите няколко секунди, докато Амбър не се препъна в някакъв стол и не падна. Това я накара да се разпищи театрално, при което Калвин се хвърли в навалицата и нанесе първия удар. Замахна срещу баровеца, който бе опипал неговото момиче, и го фрасна в устата. В същия миг поне единайсет мъже, половината от които пияни, размахаха юмруци във всички посоки, без да подбират целта. Един бияч цапардоса здраво Калвин и Аги се намеси в схватката. Костюмарите бъхтеха напосоки по охраната, ченгетата и селските пришълци. Някой метна чаша бира и тя падна в другия край на залата, близо до масата на група застаряващи рокери, които до този момент само насърчаваха с викове всеки удар. Строшеното стъкло обаче ги разгневи. Те се хвърлиха в атака.