Джон Гришам - Окръг Форд

Двама униформени полицаи търпеливо чакаха пред „Десперадо“ да отведат жертвите на отдела за борба с порока и когато чуха шумотевица откъм салона, бързо влязоха вътре. Щом осъзнаха, че боят се е превърнал в истинска революция, те инстинктивно измъкнаха палките и се огледаха чий череп да потрошат. Аги бе първият и докато лежеше на пода, единият полицай го преби жестоко. Наоколо се разбиваха чаши. Евтините маси и столове станаха на трески. Двама рокери грабнаха крака от столовете и атакуваха биячите. Мелето продължи да бушува, коалициите се променяха светкавично и подът се обсипа с тела. Броят на жертвите продължи да нараства, докато ченгетата и биячите не взеха надмощие и в крайна сметка сломиха съпротивата на костюмарите, рокерите и неколцина други, които се бяха включили във веселбата. Навсякъде имаше кръв по пода, по ризите и саката и най-вече по ръцете и физиономиите.

Пристигна още полиция, после линейки. Аги лежеше в безсъзнание и бързо губеше намалелите си запаси от кръв. Санитарите се стреснаха от състоянието му и светкавично го набутаха в първата линейка. Откараха го в болница „Милосърдие“. Един от костюмарите също беше неадекватен след многобройните удари от полицейска палка. Качиха го на втората линейка. Калвин бе закопчан с белезници и вкаран на задната седалка на една полицейска кола, където му правеше компания разгневен мъж със сив костюм и бяла риза, подгизнала от кръв.

Дясното око на Калвин беше подпухнало и затворено, а с лявото той зърна доджа на Аги да стои осиротял на паркинга.

Пет часа по-късно Калвин най-после получи разрешение да се обади на майка си в Бокс Хил за нейна сметка от платен телефон в окръжния затвор. Без да навлиза в подробности, той обясни, че е арестуван и го обвиняват в нападение на полицай, за което според един негов съкилийник се полагали до десет години, а Аги е в болница „Милосърдие“ с фрактура на черепа. Нямаше представа къде е Роджър. За Бейли не стана дума.

Вестта за обаждането се разнесе бързо и след един час група приятели потеглиха с кола за Мемфис да оценят щетите. Узнаха, че Аги е претърпял операция за премахване на съсирек от мозъка и че също го обвиняват в нападение на полицай. Един лекар каза на близките, че ще го оставят в болницата поне седмица. Семейството му нямаше застраховка. Пикапът беше прибран от полицията, а процедурата по освобождаването му изглеждаше напълно неразбираема.

Роднините на Калвин научиха, че му е определена гаранция от петдесет хиляди долара — сума, каквато не можеха и да си представят. Ако не успеели да съберат пари за адвокат от Мемфис, щял да го представлява служебен защитник. Късно в петък следобед един чичо най-сетне получи разрешение да поговори с Калвин в затворническата стая за свиждания. Калвин носеше оранжев гащеризон и чехли за баня в същия цвят и изглеждаше ужасно. Лицето му беше мораво и подпухнало, с дясното око все още не виждаше. Беше изплашен, потиснат и избягваше да навлиза в подробности.

От Роджър все още нямаше вест.

След два дни в болницата Бейли се възстановяваше забележително. Десният му крак не беше смазан, а само счупен, останалите му травми се изчерпваха с дребни синини, драскотини и силни болки в гърдите. Работодателят му нае линейка и в събота по пладне Бейли потегли от Методистката болница право към дома на майка си в Бокс Хил, където го посрещнаха като освободен военнопленник. Минаха няколко часа, преди да чуе какви усилия са положили неговите приятели, за да дарят кръв.

Осем дни по-късно Аги си дойде да се възстановява у дома. Лекарите очакваха да оздравее напълно, но това нямаше да е скоро. Адвокатът му бе успял да сведе обвиненията до обикновен побой. С оглед на нанесените от полицаите поражения изглеждаше най-разумно да оставят Аги на мира. Приятелката му намина, но само за да прекрати връзката им. Легендата за пътешествието и побоя в мемфиския стриптийз клуб щеше да ги преследва завинаги и момичето не искаше да има нищо общо с тази история. Освен това се носеха слухове, че мозъкът на Аги е пострадал сериозно, а тя вече бе хвърлила око на друго момче.

Три месеца по-късно Калвин се върна в окръг Форд. Адвокатът му бе подал молба обвинението да се сведе до непристойно поведение, но споразумението предвиждаше три месеца поправителен труд в затворническата ферма в окръг Шелби. Калвин не харесваше споразумението, но и не го привличаше перспективата да се яви на съд в Мемфис и пак да застане пред местната полиция. Ако там го намереха за виновен, щеше да лежи дълги години в затвора.