Джон Гришам - Окръг Форд

Аги караше по селските пътища, а когато един от тях пресече магистрала 78 близо до Мемфис, те бързо се изкачиха на нея и навлязоха в оживеното движение.

— Отпред има паркинг за камиони — каза Роджър. — Трябва да се измия.

От магазинчето на паркинга той си купи бейзболна шапка и тениска с емблема на НАСКАР, след което отскочи до тоалетната да измие лицето и ръцете си. Когато се върна в пикапа, Аги и Калвин бяха впечатлени от промяната. Отново потеглиха с пълна скорост към ярките светлини, които вече блестяха на хоризонта. Наближаваше десет вечерта.

Билбордовете ставаха все по-големи, по-ярки и по-чести. Макар че от един час насам не бе ставало дума за „Десперадо“, момчетата изведнъж си припомниха за заведението, когато зърнаха привлекателната снимка на млада жена, готова всеки момент да изхвръкне от малкото си дрешки. Името й беше Тифани, а лукавата й усмивка посрещаше колите по пътя от грамаден билборд, рекламиращ „Десперадо — клуб за джентълмени с най-надарените стриптийзьорки в целия Юг“. Доджът значително намали скоростта.

Голите й крака изглеждаха дълги цял километър, а оскъдното й облекло очевидно бе създадено така, че да се смъква за секунди. Имаше буйна руса коса, плътни червени устни и изпепеляващ поглед. Самата мисъл, че тя работи на броени километри от там и те могат да спрат да я видят на живо, бе потресаваща.

След като доджът пак ускори, за няколко минути се възцари тишина. Накрая Аги каза:

— Май ще е най-добре да идем в болницата. Бейли може вече да е умрял.

За пръв път от няколко часа насам споменаваха Бейли.

— Болницата работи цяла нощ — каза Роджър. — Да не мислиш, че нощем затварят и пращат народа да си ходи?

За да изрази подкрепата си, Калвин намери това за забавно и се включи във всеобщия буен кикот.

— Значи искате първо да отскочим до „Десперадо“, а? — попита подканящо Аги.

— Защо не? — рече Роджър.

— Защо пък не — додаде Калвин, докато отпиваше бира и опитваше да си представи как Тифани изпълнява служебните си задължения.

— Ще спрем там за час, а после отиваме право в болницата — добави Роджър. За човек на десет бири говореше удивително ясно.

Биячът пред входа ги огледа подозрително.

— Покажи някакъв документ — изръмжа той на Калвин, който беше на двайсет и една, но изглеждаше по-млад.

Аги си изглеждаше на възрастта. Роджър беше на двайсет и седем, но спокойно можеше да мине за четирийсетгодишен.

— Мисисипи, а? — рече биячът с нескрита неприязън към гражданите на този щат.

— Аха — потвърди Роджър.

— Десет долара куверт.

— Само защото сме от Мисисипи ли? — попита Роджър.

— Не, умнико, всички плащат куверт. Ако не ти харесва, скачай на трактора и си върви у дома.

— С всички клиенти ли си толкова любезен? — попита Аги.

— Да.

Те отстъпиха встрани, събраха глави и обсъдиха въпроса за куверта и дали да останат. Роджър обясни, че наблизо има друг клуб, но предупреди, че и там вероятно ще ги изръсят с подобна такса за вход. Докато си шушукаха и разсъждаваха, Калвин се опита да надникне през вратата, за да зърне Тифани. Той гласува да останат и в крайна сметка решението бе взето единодушно.

След влизането бяха огледани от двама по-яки и намръщени биячи, които ги отведоха в главната зала с кръгла сцена в средата. На нея в момента имаше две млади дами, бяла и чернокожа. И двете бяха голи и се въртяха във всички посоки.

Като ги видя, Калвин замръзна. Моментално забрави за десетте долара вход.

От масата им до сцената нямаше и двайсет метра. Клубът беше пълен наполовина с млади работници и фермери. Явно не само те бяха селяци. Сервитьорката беше по прашки и когато изникна пред тях с краткото: „Какво ще поръчате? Минимум три питиета“, Калвин едва не припадна. Никога не бе виждал толкова разголена плът.

— Три питиета? — повтори Роджър, опитвайки да я погледне в очите.

— Точно така — отсече тя.

— Колко е една бира?

— Пет долара.

— И трябва да поръчаме три?

— По три на човек. Такива са правилата. Ако не ви харесват, разправяйте се с биячите.

Тя кимна към вратата, но тримата не откъснаха погледи от гърдите й.

Поръчаха си по три бири и огледаха обстановката. Сега на сцената се въртяха четири танцьорки под мощните звуци на рап музика, която разтърсваше стените. Сервитьорките сновяха между масите много пъргаво, защото, ако се забавеха, някой можеше да ги опипа. Мнозина от клиентите бяха пияни и буйни и не след дълго дойде ред на танците върху маса. Една сервитьорка се покатери на съседната маса и започна обичайния си номер, а група шофьори тъпчеха банкноти в прашките й. Скоро те се отрупаха със зелени хартийки.