Мери Кларк - През цялата нощ

„Ставам прекалено нервен“ — помисли си.

На следващото кръстовище внезапно се озоваха в жилищен квартал, тих и тъмен. В повечето къщи не светеше, освен примигващите лампички по храсти и коледни дръвчета тук-там сред покритите със сняг морави.

Не можеше да е сигурен дали хлапето наистина спи, или се преструва. Не че имаше значение. Трябваше му тъкмо такова място. Той продължи още шест преки нататък и видя онова, което търсеше: училище с дълга отбивка, водеща към паркинг.

Очите му не пропуснаха нищо, докато внимателно оглеждаше района за приближаващи коли и минувачи. После спря колата, отвори прозореца до половината и напрегнато се заслуша. Студът мигновено превърна дъха му в пара. Не се чуваше нищо друго, освен ръмженето на тойотата. Беше съвсем тихо.

Все пак реши още един път да обиколи квартала, просто за да се убеди, че не го следят.

Докато натискаше педала за газта и колата бавно се плъзгаше напред, Джими не откъсваше поглед от огледалото. По дяволите. Имаше право. Зад него наистина се движеше автомобил. С изключени фарове. Лампичките на ярко осветена елха се отразяваха в буркана на покрива му.

Полицейска кола. Ченгетата! „Мамка им — тихо изруга Джими. — Мамка им! Мамка им!“ После настъпи газта. Това можеше и да му е за последен път, но поне щеше да се позабавлява както трябва.

Той погледна към Брайън и извика:

— Стига си се преструвал. Знам, че си буден. Ставай, мамицата ти! Трябваше да те изхвърля още щом напуснах града. Гадно хлапе!

Джими бързо хвърли поглед към огледалото. Другата кола също беше увеличила скоростта и вече съвсем открито го преследваше. Но засега, изглежда, нямаше други.

Очевидно Кали бе казала на ченгетата, че е взел хлапето, осъзна той. Сигурно също им беше предала заканата му да го убие, ако се опитат да го хванат. Може би ченгето зад него го знаеше и това обясняваше защо незабавно не се е опитало да го спре.

Погледна към скоростомера: осемдесет… деветдесет… сто… сто и десет. Проклета кола! Внезапно му се прииска да е откраднал нещо по-мощно. Той се приведе към волана. Не беше по-бърз от тях, но все пак може би имаше шанс да се измъкне.

Преследвачът му още не бе повикал подкрепление. „Какво ще направи, ако види, че стрелям по хлапето и го изхвърлям навън?“ Щеше да спре и да се опита да му помогне. „Най-добре да го направя веднага — помисли си, — преди оня да успее да повика помощ.“ Сидънс пъхна ръка под якето си, за да извади пистолета. Точно тогава тойотата се хлъзна по заледен участък. Джими пусна оръжието в скута си, завъртя волана по посока на плъзгането и успя да овладее колата в последния момент, преди да се блъсне в дървото в края на тротоара.

„Няма по-добър шофьор от мен“ — мрачно си помисли. После отново взе пистолета и освободи предпазителя. „Ако ченгето спре заради хлапето, ще успея да стигна до Канада“ — обеща си Джими, автоматично отключи дясната врата и се пресегна през ужасеното момче да я отвори.

Кали знаеше, че трябва да телефонира в полицейското управление, за да провери дали няма някаква вест за малкия Брайън. Бе казала на детектив Леви, че според нея Джими няма да се опита да стигне до Канада през Върмонт.

— Когато беше петнайсетинагодишен, някакъв местен шериф го изплашил до смърт. Казал му, че има добра памет и го предупредил кракът му никога повече да не стъпва във Върмонт. Въпреки че се случи преди повече от десет години, Джими е суеверен. Мисля, че е потеглил по магистралата. Зная, че като момче два пъти е ходил в Канада и в двата случая е минал оттам.

Кали усещаше, че Леви иска да й вярвали се молеше този път да я послуша. Молеше се също да е права и да върнат момчето невредимо. Така, макар и с малко, щеше да е помогнала за спасяването му.

На телефонния номер, който й беше дал детективът, отговори непознат мъж и й каза да почака. После се обади Леви:

— Какво има, Кали?

— Просто искам да попитам дали има някаква вест… Молех се да съм ви помогнала с онова, което ви казах за Джими.

Гласът на Леви омекна:

— Наистина ни помогна, Кали, и сме ти много благодарни. В момента не мога да приказвам, но не преставай да се молиш.

Това означаваше, че трябва да бяха открили Джими, помисли си тя. Но какво се беше случило с Брайън?

Кали коленичи.

„Няма значение какво ще стане с мен — започна молитвата си тя. — Не позволявай на Джими да нарани момчето.“

Крис Макнали незабавно разбра, че Джими го е забелязал. Не бе прекъснал връзката с Полис Плаза №1 в Манхатън и напрегнато доложи: