Силвия Кристъл - Пратеникът от езерото Гарда

Той натисна бутона върху дистанционното и екранът на телевизора изгасна. Напоследък Найла се навърташе около къщата на Гаврил и тези посещения не бяха останали извън обсега на всеобщото внимание. Наистина, през последните дни Дарко се нуждаеше от специални медицински грижи, но отбиванията на Найла във фермата бяха започнали много преди пожара.

Герасим набута дебелата коркова тапа в гърлото на шишето и пресуши чашата до дъно. Утре отново се задаваше тежък ден. Сутринта очакваше да пристигнат експертизите за автомобила, който Роко бе наел в столицата. Преди обяд щеше да цъфне и адвокатът на задържания. Гълъбина напираше да изправи момчето на стълба за изтезания. Герасим се засмя. Беше убеден, че ако съществува човек, който е в състояние да изтръгне признания от хлапето, това е психоложката. Тази жена беше родена за палач.

Той остави бутилката в хладилника и опъна крака върху канапето. Откакто съпругата му го напусна, свикна да ляга и да става с проблемите в работата. Пожарът беше гнусно нещо, но Делийски се питаше как ли би изглеждало ежедневието му без обирите по къщите, без сбиванията в кръчмите и кражбите на коли и добитък. Краските върху картината на делника му бяха мрачни, но придаваха вкус на живота му.

Делийски въздъхна. Би отписал с лека ръка част от дните си, ако можеше да върне Роксана обратно в дома си. Съпругата му си тръгна без скандал, без обяснения, без обвинения. Остави му бележка, че й е дошло до гуша. Герасим така и не разбра от какво точно. А и не му се отдаде възможност да попита.

Когато живееше при него, Роксана имаше всичко, за което би могла да мечтае една жена. Това обаче не й попречи да си събере парцалите и да остави след себе си само купчина непроверени тетрадки и лавина от въпроси. Герасим въздъхна. Нещо й е липсвало. Вероятно никога нямаше да узнае какво.

Той се изправи и завлачи крака към спалнята. В този миг чу под самия прозорец бръмченето на мотор. Надникна зад завесата и съзря омазаното с кал субару на Гаврил.

Полицаят задържа въздуха в гърдите си. Беше убеден, че приятелят му не идва току-така. И само след минута щеше да се убеди, че шестото чувство никога не му изневерява.

Физиономията, която изникна пред погледа й, беше бледа, омършавяла, с оттоци под очите и незараснал белег върху горната устна. Гълъбина отстъпи назад и се притули в сянката на ниското декоративно дърво. Най-съкровеното й желание беше да стане невидима. За да разбере каква работа има задържания в къщата на Гаврил.

Светлината заля помещението и психоложката се почувства като актьор на сцена, внезапно залята от мощния лъч на прожектор. Тя преглътна неловко и излезе от прикритието си.

— Какво правиш сама в тъмното? — Гаврил не успя да скрие изненадата си от присъствието на гостенката. Той остави ключовете върху шкафа до вратата и побутна госта към канапето.

Гълъбина забеляза, че Роко я наблюдава с неприязън. Още при първата среща нито един от двамата не успя да се пребори с недоверието към другия. Психоложката сбръчка вежди. Затова значи Гаврил я помоли да дойде в дома му. За да сложи ред в емоционалния свят на това разглезено, самодоволно и безскрупулно чужденче.

— Какво ще кажеш да не стърчиш до дървото, а да се настаниш удобно в някой фотьойл, докато приготвя вечерята?

Въпросът беше отправен към нея и Гълъбина веднага долови в думите на Гаврил намерението да прекара остатъка от вечерта в компанията й.

— Дарко горе ли е? — попита домакинът, навивайки ръкавите на бялата ленена риза. Гостенката кимна.

— Преди малко се качи в стаята си.

Гаврил потупа рамото на стърчащия в средата на помещението Роко. След това му посочи отворената врата на кабинета.

— Ще те извикам, когато яденето е готово. — Той разкопча горните копчета на ризата и Гълъбина съзря гладките мускулести гърди. Не извърна поглед, а проследи фигурата на домакина, който потъна в сумрака на просторната, ухаеща на изсушени плодове кухня.

— Ако искаш, можеш да помогнеш. — Гласът долетя зад плъзгащата се врата и гостенката усети прилив на възбуда. Приглади нервно косата си и прекрачи прага на трапезарията. Когато влезе в помещението, с изненада установи, че върху котлона вече клокочи тиган с нарязани на едро пресни зеленчуци.

— Помолих те да наминеш насам, за да поговориш с Дарко… — Гаврил избърса ръце в дебела ленена кърпа. Гълъбина свъси вежди. Само допреди минута беше убедена, че се намира тук, за да се погрижи за нехранимайкото Роко Рочели. А сега ненадейно разговорът се завърташе около симпатягата Дарко.