Силвия Кристъл - Пратеникът от езерото Гарда

Гълъбина премига. Възможно ли е тази натрапница е да киснала през целия следобед в къщата на Гаврил? Беше чула гласа й по обяд. Сега, няколко часа по-късно, отново я заварваше тук. Психоложката тръсна глава и се вторачи в изтерзаната физиономия на младия Герев.

— Къде е баща ти? — попита троснато тя.

— Не се е върнал още. Като дойде, ще му кажа, че си идвала… — Дарко се приготви да блъсне вратата под носа й, но Гълъбина предвидливо постави ръка върху дървото.

— Гаврил ме помоли да намина. Останах с впечатлението, че става въпрос за нещо важно…

Дарко повдигна рамене.

— Не е споменавал такова нещо…

— Нали нямаш нищо против да изчакам? — Тя прекрачи прага, без да дочака разрешението на момчето. Дарко не затвори вратата. Явно се надяваше да я убеди да се разкара. Но този път психоложката беше решила да не отстъпва нито крачка от завоюваната територия.

Гостенката огледа просторния салон, сякаш се надяваше да открие уличителни следи от присъствието на нахалницата Фурера. Прокара пръст по стъклото на библиотеката, надникна зад завесата, след това се настани във фотьойла до камината.

— Извини ме, но не се чувствам добре. Когато тръгваш, затвори, ако обичаш, вратата. — Дарко затътри крака към високата стълба, която отвеждаше към горния етаж. Гълъбина едва сдържа усмивката си.

Малкият доброволно освобождаваше терена. Без него би могла необезпокоявана от никого да се порови в тайните кътчета от живота на Герев.

Тя се изправи и бутна зеещата врата. В къщата се възцари неестествена тишина.

Гълъбина постоя няколко мига в здрача, след това посегна към превключвателя на малката настолна лампа. В този миг чу превъртането на ключа. Отдръпна ръката си и отстъпи назад. Притаи дъх, скрита в сянката, и зачака с разтуптяно сърце появата на домакина.

Вратата се разтвори рязко и само след секунда Гълъбина Гъдева се изправи пред гледка, която изтръгна от гърдите й сподавен вик на изненада.

Опитваше се да го открие през целия ден. Гаврил се беше превърнал във фантом. Не се бе отбивал в кръчмата. Не отговаряше на обажданията. Не се беше завъртал и вкъщи. Герасим Делийски издърпа с досада ризата от потното си тяло и захвърли дрехата върху леглото.

Селяните не спираха да бълват врели-некипели по адрес на Герев. Настървението им го плашеше. Нуждаеха се от изкупителна жертва и Гаврил отговаряше на всички условия. Винаги забързан, погълнат от работата си, студено любезен, ненадаващ ухо за клюки. Герев почти не стъпваше в кръчмата, не взимаше страна в разправиите за сметището, не ругаеше властта и не се интересуваше от махленските спорове за ниви и добитък. Тъкмо затова хората го смятаха за вълк-единак. За лицемер и пресметлив интересчия. А Герасим прекрасно знаеше, че по тези места не обичат подобни типове.

Делийски наля чаша домашно варена ракия от високо шише и се настани пред телевизора. Бяха изминали двайсет години от деня, в който Гаврил Герев дойде в селото, но жителите упорито отказваха да го приемат за свой. Истината е, че с поведението си Гаврил сам подклаждаше интереса към собствената си персона. Животът му беше прост, еднообразен, дори скучен и именно затова жителите бяха убедени, че столичанинът крие някаква тайна.

Не бяха един или двама онези, които се бяха ровили в миналото на Герев. Но досега никой не бе успял да измъкне оттам нещо пикантно, нечисто или скандално, с което да раздвижи духовете в селото.

Герасим отпи разточителна глътка и течността попари гърдите му. Той премлясна шумно и остави чашата върху масата.

Единственото, което самият той не можеше да проумее, бе защо през всичките тези години Гаврил упорито отказваше да доведе жена в къщата си. Фермата на върха се славеше с изключителния си ред и Герасим неведнъж бе подхвърлял пред приятеля си колко по-различно би изглеждало всичко, ако там се настани трайно женско присъствие.

Гаврил не искаше и да чуе. Ставаше раздразнителен и винаги обръщаше разговора в друга посока. А откакто Герасим съвсем неочаквано вписа името си в списъка на разведените, приятелят му не пропускаше да отвърне на удара, намеквайки, че е редно господин началникът първо да се погрижи за себе си, а след това да дава акъл на другите.

Герасим посегна към чашата. Срещата с Найла не можеше да излезе от главата му. Беше стар за младежки флиртове, а и докторката от самото пристигане в селото показа на всички, че не е лъжица за всяка уста. Злите езици не спираха да говорят, че колумбийката имала годеник в столицата, с когото се срещала тайно. Но досега Делийски не бе засякъл тази информация от нито един надежден източник.