Силвия Кристъл - Пратеникът от езерото Гарда

Рамото й закачи сух клон и Гълъбина издърпа нервно трънливия глог. Даде си сметка, че там, горе, на хълма, постъпи необмислено. Не биваше да бяга. Трябваше да изчака Гаврил да се прибере и да чуе молбата му.

Тя избърса с длан челото си. Случаят й подхвърли златен шанс. Присъствието на онази натрапница обаче замъгли съзнанието й. Не й даде възможност да размисли трезво.

Гълъбина издърпа дълъг бодил, закачен за ръкава на роклята. Постави крак върху плосък камък в средата на потока и обувката й потъна в калта на отсрещния бряг. Тя избърса подметката в сноп мокра трева.

Налагаше се да побърза. След час щеше да започне да приижда добитъкът. Улиците щяха да се наводнят с животни, с любопитни, с безделници.

Тя изкачи задъхано стъпалата от ронеща се пръст. Знаеше какво да направи. Щеше да се отбие вкъщи, да освежи лицето си, да смени роклята и да изкатери отново баира до фермата на Гаврил. Съдбата й разкриваше възможност, която не биваше да отблъсква.

Психоложката се измъкна от дерето и закрачи по нажежения асфалт. Горещият следобеден въздух облъхна лицето й. Гълъбина облиза пресъхналите си устни. Думите, които дочу в черквата, бяха признание на човек, който няма намерение да се отказва от грешките си. Точно сега беше моментът тя да се появи на сцената. Гаврил имаше нужда от изповедник, пред когото да излее душата си.

Гълъбина се усмихна. Какво по-завидна роля за една жена от тази на довереника?

Найла Фурера взе дипломата си от медицинския факултет в столицата преди по-малко от година и въпреки горещите увещания на майка й да продължи образованието си в чужбина, реши, че е време да прибере учебниците и да се хвърли направо в дълбоките води на професията.

Когато съобщи на близките си за намерението да заеме мястото на пенсиониралия се селски лекар, майка й изпадна в тежка емоционална криза, която така и не успя да преодолее напълно.

Решението на Найла беше предшествано от две важни събития. Бракът на майка й с млад новоизлюпен депутат. И раздялата на самата Найла със също така млад и надежден, но за сметка на това болезнено амбициозен бъдещ лекар, който гледаше устремено на запад и не искаше и да чуе за селски болести и провинциални проблеми.

Селото от своя страна отказа категорично да види в лицето на колумбийката своя бъдещ спасител. От пристигането на красавицата изтече немалко вода, но хората упорито пътуваха до града, предпочитайки да се доверят на грижите на каления в битки болничен персонал, отколкото да се оставят в нежните ръце на младата чаровна чужденка.

Истината е, че Делийски неведнъж бе подхвърлял упреци към съседи и приятели, уверявайки ги колко време, усилия и нерви ще си спестят, ако прекрачат прага на новата здравна служба. Но повечето бяха твърдоглави и продължаваха да тичат до града като непокорни коне с капаци.

След като госпожа Делийска хладнокръвно напусна семейното огнище, господин началникът няколко пъти прибягва до грижите на младата докторка. В началото селяните шушукаха, че нарочно си измислял болежки, за да наминава по-често към кабинета на чужденката. През пролетта обаче лейтенантът остана близо седмица в болницата с тревожна аритмия. Този факт запуши устите на най-приказливите и им даде да разберат, че със здравето на шефа шега не бива.

Госпожица Фурера се появи по пътеката, облечена в късо бюстие, което повече разкриваше, отколкото да прикрива здравата мускулатура на корема й. Част от бедрата на колумбийката бяха покрити със собственоръчно изрязаните крачоли на панталона.

Делийски огледа стройната фигура, стегнатия корем и дългите като на газела крака и се запита какво повече, по дяволите, искат тези невежи селяни от една наскоро дипломирала се докторка.

— На какво дължа честта на посещението, лейтенант? — изрече приглушено Найла, настанявайки се върху дървената пейка на прилично разстояние от госта.

— Когато сме само двамата, можеш да ме наричаш Герасим.

Устните на Найла се извиха в многозначителна усмивка.

— А знаете ли как ви наричам, когато съм сама?

В погледа на лейтенанта проблесна изненада.

— Нямах представа, че занимаваш красивата си глава с мисли за скучна персона като мен…

Найла сви едрите си устни и се засмя.

— Нямате представа от много други неща, които стават тук, лейтенант…

Делийски се запита дали съзнателно го предизвиква или просто иска да отклони вниманието му от това, за което беше дошъл.