Дийн Кунц - Мистър Убийство

— Не, но вече свършвам тук.

— Аз ще го стегна — каза Марти.

Следвайки кървавите стъпки до стаята на Шарлът и Емили, минавайки покрай счупения парапет, той погледна към преддверието долу. Все още се надяваше да види мъртвеца, проснал се върху изцапаните със засъхнала кръв плочки.

Шарлът и Емили се бяха сгушили върху канапето във всекидневната на Делорио, допрели глави. Те се преструваха, че са погълнати от глупавата телевизионна пиеса, която даваха в момента, за някакво глупаво семейство с глупави деца и глупави родители, които вършеха глупави неща, за да решат глупавите си проблеми. Докато се преструваха на захласнати по пиесата, те можеха да разчитат, че мисис Делорио ще остане в кухнята, за да приготви вечерята, а мистър Делорио щеше или да крачи из къщата, или да стои до прозорците, гледащи към предния двор, и да наблюдава полицаите навън. А, когато никой не им обръщаше внимание, момичетата можеха да си шепнат и да се опитат да отгатнат какво става у тях.

— Може би татко е ранен — каза Шарлът, разтревожена.

— Казах ти вече милион пъти, че не е.

— Какво знаеш ти? Само на седем години си.

Емили въздъхна.

— Той ни каза в кухнята, че е добре, когато мама мислеше, че е ранен.

— Беше целият в кръв — рече притеснено Шарлът.

— Но той каза, че кръвта не е негова.

— Не си спомням.

— А аз да — рече Емили, натъртвайки думите.

— Ако татко не е бил ранен, тогава кой е?

— Може би крадецът — отвърна Емили.

— Ние не сме богати, Ем. Какво би търсил един крадец в нашата къща? Хей, може би е трябвало татко да застреля мисис Санчес!

— Защо да застрелва мисис Санчес? Та тя е само една чистачка!

— Може би тя е побесняла — рече Шарлът и тази възможност изцяло допадна на склонността й към драматичното.

Емили поклати глава.

— Не и мисис Санчес. Тя е мила.

— Милите хора могат и да побеснеят.

— Не могат.

— Брей, могат!

Емили скръсти ръце на гърдите си.

— Назови един човек.

— Мисис Санчес.

— Освен мисис Санчес!

— Джек Никълсън.

— Кой е той?

— Знаеш го — актьорът! В „Батман“ той играе шута и беше напълно и изцяло побеснял!

— Тогава може би той винаги си е напълно и изцяло побеснял.

— Не, понякога е мил… Както във филма с Шърли Маклейн. Там той играеше астронавт, а дъщерята на Шърли беше много болна и откриват, че има рак. Тя умира и Джек е толкова сладък и мил.

— Освен това днес не е денят на мисис Санчес.

— Какво?!

— Тя идва само в четвъртък.

— Виж какво, Ем, ако е побесняла, тя изобщо няма да знае кой ден е днес — възрази Шарлът, доволна от превъзходната логика на отговора си. — Навярно тя е избягала от някоя лудница, разхожда се наоколо и работи тук и там като домашна прислужница. А пък понякога, когато побеснее, убива хората в някое семейство, опича ги и ги изяжда на вечеря.

— Бе я стига! — рече Емили.

— Не, слушай — настоя шепнешком Шарлът. — Също като Ханибал Лектър.

— Ханибал Канибала! — възкликна Емили, смаяна.

И на двете момичета бе забранено да гледат филма, който Емили упорито наричаше „Мъчението на агнетата“ 20 20 Мълчанието на агнетата . — Б.пр. , защото мама и татко ги смятаха за малки, но те бяха чували за него от други деца в училище, които го бяха гледали на видео един милиард пъти.

Шарлът виждаше, че Емили вече не е така сигурна за мисис Санчес. Ханибал Канибала в крайна сметка беше лекар, който страхотно се бе разбеснял и започнал да отхапва носове и други органи на хората, така че идеята за разбесняла се канибалка-чистачка изглеждаше доста логична.

Мистър Делорио влезе във всекидневната и повдигна леко пердетата на плъзгащата се, стъклена врата, за да хвърли поглед в задния двор, който се виждаше доста добре под светлината на лампите в патиото. В дясната си ръка мистър Делорио държеше пистолет. Никога преди той не бе носил оръжие.

Мистър Делорио пусна пердетата, извърна се от стъклената врата и се усмихна на Шарлът и Емили.

— Добре ли сте, деца?

— Да, сър — отвърна Шарлът. — Тази пиеса е страхотна!

— Имате ли нужда от нещо?

— Не, благодарим, сър — отвърна Емили. — Просто искаме да гледаме докрай представлението.

— Страхотна пиеса — повтори Шарлът.

Докато мистър Делорио излизаше от стаята, Шарлът и Емили се обърнаха към него и го изгледаха замислено.

— Защо ли носи оръжие? — зачуди се Емили.

— Пази ни. А ти знаеш какво значи това. Сигурно мисис Санчес е още жива, на свобода и търси някого, за да го изяде.