Дийн Кунц - Мистър Убийство

Сълзи замъгляват погледа му, когато се сеща, че семейството му е във властта на омразния натрапник. Те са му така скъпи… Те са единственото му богатство, смисълът на неговото съществуване, бъдещето му.

Убиецът си спомня радостта, с която изследваше къщата си, застанал в стаята на своите дъщери, а по-късно докосващ леглото, в което той и съпругата му правят любов… Спомня си мига, в който съзира лицата им върху онази фотография на бюрото. Той отдавна знае, че те са неговата съдба и че в тяхната любяща прегръдка ще намери убежище от хаоса, самотата и тихото отчаяние, които непрестанно го измъчват.

Спомня си също и първия изненадващ сблъсък с натрапника, шока и смайването от странната им прилика, съвършено еднаквите височина и тембър на гласа. Той веднага разбра как онзи бе заграбил живота му, без никой да разбере.

Макар разглеждането на къщата да не успя да му даде обяснение за произхода на похитителя на неговия живот, той се сети за няколко филма, от които би могъл да почерпи отговори на своите въпроси, когато по-късно ги гледаше отново… Двете версии на „Нашествието на крадците на тела“ — първата с участието на Кевин Макарти, а втората с Доналд Съдърланд; втората версия на филма на Джон Карпентър „Нещото“ , обаче не и първата; може би дори „Нашествениците от Марс“ ; Бети Мидлър и Лили Томплин в един филм, чието заглавие не можеше да си спомни; „Принцът и просякът“ ; „Луна над Парадор“ … сигурно има и други.

Във филмите се намираха разрешения на всички житейски проблеми. От киното той бе научил за романтичната любов и за щастието от семейния живот. В тъмните киносалони, убивайки времето между две убийства, той се бе научил да изпитва нужда за онова, което нямаше. А чрез грандиозните уроци, които бе научил от киното, той може би ще разреши и загадката на похитения си живот.

Но първо трябва да действа.

Ето още един урок от киното. Първо трябва да се действа, после да се мисли. Героите във филмите рядко се замислят над обстоятелствата, при които са поставени. Бога ми, те просто правят нещо, за да разрешат дори най-тежките си проблеми; движат се непрекъснато, безспир и решително търсят начини да влязат в двубой с онези, които им се противопоставят, хвърлят се в битки на живот и смърт с враговете си и винаги ги спечелват, ако са решителни и се борят за справедливата кауза.

Той е решителен.

Бори се за справедливата кауза.

Животът му е бил откраднат.

Той е жертвата и страда.

Познал е отчаянието.

Изтърпял е обиди, болка и предателство, и загуба, каквато е изпитал Омар Шериф в „Д-р Живаго“ , Уилям Хърт в „Случаен турист“ , Робин Уилямс в „Светът според Гарп“ , Майкъл Кийтън в „Батман“ , Сидни Поатие във филма „В топлата нощ“ , Тайрън Паутър в „Острието на бръснача“ , Джони Деп в „Едуард Ножицата“ . Той се слива с малтретираните, презирани, стъпкани, неразбрани, излъгани, отритнати и манипулирани хора, които оживяват върху сребърния екран и които се държат като истински герои пред лицето на съкрушителни събития. Неговото страдание е също толкова важно, колкото и техните скърби, неговата съдба е също толкова славна, а надеждата му за победа също толкова велика.

Осъзнаването на това дълбоко го вълнува. Разтърсват го болезнени хрипове, но той плаче не от мъка, а от радост, обзет напълно от чувството за принадлежност, за братство, от усещането за човешка общност. Убиецът, седнал в киносалона, е свързан дълбоко с онези, към чийто живот е съпричастен, и това славно, божествено просветление го подтиква да стане и да се движи напред и все напред, да се сражава, да предизвиква, да се бори с нокти и зъби и да побеждава.

— Пейджи, ще те освободя — прошепва той през сълзи.

Отваря вратата на колата откъм шофьорската страна и излиза навън в дъжда.

— Емили, Шарлът! Аз няма да ви излъжа. Разчитайте на мене, вярвайте ми! Ще умра за вас, ако потрябва…

Изтръсквайки останките от лакомото си плюскане, той отива отзад, при багажника на хондата и го отваря. Там намира една монтажна щанга, която в единия си край е лост за сваляне на разхлабени тасове, а в другия — гаечен ключ. Железният прът е достатъчно голям и тежък.

Убиецът се връща отпред, хлъзга се върху седалката зад кормилото и слага щангата на съседната седалка, върху купчината миризливи опаковки от храна.

Виждайки в мислите си снимката на своето семейство, той прошепва: „Ще умра за вас“.

Раните му бързо заздравяват. Когато опипва дупките от куршуми върху гърдите си, той разбира, че не може да пъхне пръста си и наполовина така дълбоко, както преди.