Дийн Кунц - Мистър Убийство

Лоубок затвори своя бележник и защипа писалката си върху него.

Марти седеше и чакаше.

— По време на различните ви разследвания, мистър Стилуотър, успяхте ли да разберете колко кръв има в едно човешко тяло, което по размери е горе-долу като вашето?

— Пет литра.

— Ах, точно така! — възкликна Лоубок и постави бележника си върху найлоновия плик, съдържащ черния кожен несесер с шперцове. — Ако трябва да отгатна, ползвайки при това познанията си, кръвта, попила в килима ви горе, е около литър и половина — два. Между двадесет и четиридесет процента от общото количество кръв на вашия двойник… по-скоро около четиридесет, освен ако не греша в предположението си. Знаете какво трябва да очаквам, когато е изтекла толкова много кръв, мистър Стилуотър? Би трябвало да намеря тялото, от което е изтекла тази кръв, защото наистина е нужно доста развинтено въображение, за да си представим, че един толкова тежко ранен човек ще може да избяга от мястото на престъплението.

— Вече ви казах, че и аз не мога да разбера.

— Muy misterioso! — каза Пейджи, влагайки в тези две думи толкова презрение, колкото бе и подигравката, с която ги бе произнесъл Лоубок преди това.

Марти реши, че в цялата бъркотия има поне едно хубаво нещо: нито за миг Пейджи не се бе усъмнила в него, макар разумът и логиката да изискваха човек да се съмнява. Как само стоеше до него в този момент — пламенна и решителна! През целия им съвместен живот, той не я бе обичал повече, отколкото в тази минута!

Като взе бележника си и найлоновия плик с вещественото доказателство, Лоубок каза:

— Ако резултатите от изследванията на кръвта, взета от килима горе, докажат, че тя е човешка, ще изникнат съвсем други въпроси, което пък ще наложи да довършим разследването, независимо от това дали ви е приятно да ни виждате или не. Всъщност, каквито и да са резултатите, ние пак ще се видим.

— Ние просто тръпнем в очакване да ви видим отново — каза Пейджи без злоба в гласа, сякаш тя вече не виждаше Лоубок като заплаха, а само като комична фигура.

Марти усети как поведението на Пейджи заразява и него, разбирайки, че както при нея, така и при него тази внезапна и мрачна веселост бе резултат от непоносимото напрежение през последния час.

— Непременно се отбийте пак — каза той.

— Ще си направим чудесен чай — рече Пейджи.

— И кифли с масло!

— Курабийки…

— Сладки за чай…

— И на всяка цена доведете жена си — каза Пейджи. — Ние сме хора със свободни възгледи. Много ще се радваме да се запознаем с нея, дори да е от друг вид.

Марти почувства, че Пейджи е опасно близо до точката, в която можеше високо да се разсмее, защото и самият той бе близо до нея. Разбираше, че поведението им е детинско и употреби всичкото си самообладание, за да не взима на подбив Лоубок, докато го изпращаше на входната врата. С шегите си Марти го накара съвсем да се смали така, както може би професор фон Хелсинг принуждаваше граф Дракула да се оттегля, размахвайки разпятие под носа му.

Странно, но детективът бе смутен много повече от тяхната фриволност сега, отколкото от гнева им преди или от сериозната им настойчивост, че убиецът е истински. Видимо Лоубок бе обхванат от неувереност и върху лицето му се появи израз, който подсказваше едва ли не, че той всеки миг ще им каже да седнат и да започнат всичко отначало. Обаче съмнението в собствените сили беше слабост, непозната за него, и Лоубок не се занимава дълго с нея.

Неувереността бързо отстъпи пред, обичайната му леко презрителна напереност.

— Ние ще задържим пистолета „Хеклер и Кох“, който е на двойника — каза детективът, — както и вашите оръжия разбира се, докато не представите нужните документи.

Марти изживя миг на ужас при мисълта, че полицаите са открили пистолета „Берета“ в кухненския шкаф и ловната пушка „Мосберг“ под леглото на горния етаж, както и другите оръжия, канейки се да го оставят съвсем беззащитен.

Обаче Лоубок изброи само три оръжия: пистолета „Смит и Уесън“, 38-калибровия колт и автомата М-16.

Марти се помъчи да скрие облекчението си.

Пейджи отвлече вниманието на Лоубок като каза:

— Ще се пръждосвате ли, лейтенант, или ще продължавате да се ебавате?!

В този момент вече детективът не издържа и лицето му застина в гневна маска.

— Вие наистина можете да ме накарате да побързам, мисис Стилуотър, ако повторите молбата си в присъствието на още двама офицери.

— Толкова много се тревожите за реда и законността — рече Марти.