Дийн Кунц - Мистър Убийство

Нарежда се в дългата опашка от коли. Напредването към шублера, откъдето се получава храната, е мъчително бавно. Няма какво друго да прави, освен да чака, защото с кръвта, засъхнала по дрехите му и разкъсаната от куршумите риза, той не би могъл да влезе в нито един магазин за хранителни стоки, нито да си купи необходимите неща, без да привлече вниманието на другите върху себе си.

Всъщност, макар че кръвоносните му съдове са се възстановили, раните на гърдите му от двата куршума са си останали все така отворени поради недостига от гориво за процесите на анаболизма му. Тези зейнали дупки, в които можеше да пъхне най-дебелия си пръст и то доста дълбоко, биха предизвикали дори повече коментари, отколкото окървавената му риза.

Един от куршумите го прониза изцяло, излизайки през гърба му, в ляво от гръбнака. Той знае, че дупката, оставена от куршума при излизането му, е по-голяма от двете, които са на гърдите му. Като се обляга назад, усеща как разкъсаните ръбове на голямата рана на гърба му се отварят.

За щастие нито един от двата куршума не го е улучил в сърцето. Това би могло да го умъртви завинаги. Рана в сърцето и в главата са единствените, от които се бои.

Когато стига шублера, където е и касата, убиецът плаща с част от парите, взети от Джек и Френи в Оклахома преди повече от едно денонощие. Младата касиерка вижда ръката му, когато той й подава банкнотите. Опитва се да възпре силния си тремор, за да не събуди любопитството й. Извърнал е поглед встрани, а в дъждовната нощ тя не може да види раните на гърдите му, нито пък агонията, изписана върху бледото му и разкривено лице. При шублера за получаване на храната неговата поръчка пристига, опакована в няколко бели, книжни плика, които той натрупва върху седалката до себе си, цялата осеяна с боклуци, скривайки успешно лицето си и от служителя. Призовава на помощ всичката си воля да се сдържи да не се нахвърли върху кесиите, да ги разкъса и да излапа наведнъж всичката храна. Съумява да запази достатъчно ясен разсъдъка си, за да съобрази, че не трябва да създава паника и да блокира цялата опашка.

Той спира колата в най-тъмното кътче на ресторантския паркинг, изгасва фаровете и изключва чистачките на предното стъкло. Когато се поглежда в огледалото за обратно виждане, забелязва, че лицето му е твърде измършавяло — навярно е отслабнал с няколко килограма през последния час. Очите му са хлътнали и като че ли са очертани с кръгове от сажди. Изгасва почти всички светлини по арматурното табло, но оставя двигателя включен, тъй като в момента е твърде омаломощен и му се иска да се наслади на топлия въздух, излизащ през отворите на вентилатора. Обгърнат е от сенките на мрака. Стичащите се по стъклата дъждовни капки блестят с отразени, неонови светлини и превръщат нощта в множество непрестанно изменящи се форми, които го скриват от любопитните хорски очи.

В тази механична пещера той се отдава на първичните си инстинкти и известно време престава да бъде човешко същество. Нахвърля се върху храната с животинска стръв, тъпчейки в устата си повече, отколкото може да погълне. Сандвичите, питките, пържените картофи стават за миг на каша, стрити от зъбите и устните му, образувайки все по-нарастваща купчинка от дребни отпадъци върху гърдите му. Кока-колата и млечният шейк се стичат върху предницата на ризата му. Той се задавя няколко пъти, пръскайки храна върху кормилото и арматурното табло, обаче вълчият апетит и стръвта му не намаляват. Издава тихи, лакоми звуци и от гърдите му се изтръгват сподавени стонове на доволство.

Стихията на хранене постепенно се превръща в тъпо и безмълвно състояние на отдалеченост, приличащо много на транс, от който той периодически се изтръгва, произнасяйки три имена като молитва: Пейджи… Шарлът… Емили…

Знае от опит, че в часовете преди съмване той ще изпита нови, мъчителни пристъпи на глад, но не така опустошителен и маниакален, както току-що преживяното. Няколко шоколада или консерви с виенски наденички, или пък няколко пакета с хотдог (в зависимост от това дали в момента се нуждае от въглехидрати или протеини) ще осигурят потушаването на болезнения глад.

Тогава ще има възможност да се съсредоточи върху други, много по-важни неща, без да се безпокои, че вниманието му ще бъде отвлечено от съществени, физиологически фактори. Най-важното обстоятелство е, че жена му и децата му са все още в ръцете на мъжа, откраднал живота му.

Пейджи… Шарлът… Емили…