Дийн Кунц - Мистър Убийство

— Хм, пистолетът „Смит и Уесън“, кортът… един боен автомат М16 в шкафа на антрето…

О, мили боже!

Вдигайки оглед от ръката си и взирайки се настойчиво и хладно в Марти, Лоубок каза:

— Знаели сте, че М16 също е бил зареден?

— Купил съм всички оръжия главно за изучаване. Изучавал съм ги, за да мога да пиша за тях в романите си. Не обичам да пиша за някоя пушка, без да съм стрелял с нея.

Истина беше, но дори на самия Марти тези приказки се сториха несериозни.

— Държите ги заредени и скрити в чекмеджета и шкафове из цялата къща?

Марти не можа да намери безопасен отговор. Ако беше казал, че пушката е била заредена и той е знаел за това, Лоубок щеше да иска да знае защо някой ще има нужда да държи бойно оръжие в дома си и то в такова състояние на готовност, когато живее в толкова тих и спокоен квартал. Беше ясно като бял ден, че един М16 изобщо не е подходящо оръжие за защита на дома, освен може би, ако човек живееше в Бейрут, Кувейт или на юг от центъра на Лос Анжелос. От друга страна, ако кажеше „не знаех, че пушката е заредена“, щяха да последват още коварни въпроси по повод неговата небрежност с оръжията и по-смели намеци за това, че лъже.

Освен това, каквото и да кажеше Марти, то щеше да изглежда глупаво или неискрено в най-висша степен, ако полицаите бяха открили също ловната пушка под леглото в голямата спалня и пистолета, който бе скрил в един от кухненските шкафове.

Като се силеше да изглежда спокоен, той каза:

— Какво общо имат моите оръжия със случилото се днес? Струва ми се, че доста се отклонихме от основния въпрос, лейтенант.

— Така ли ви изглежда? — попита Лоубок, сякаш искрено учуден от отношението на Марти.

— Да, така изглежда — отвърна рязко Пейджи, явно осъзнаваща, че в сравнение с Марти тя бе в по-добра позиция, която й позволяваше да бъде груба с детектива. — Вие се държите така, сякаш Марти е влязъл с взлом в нечий дом и се е опитал да удуши хората там.

— Вашите хора претърсват ли квартала, включихте ли нападателя ни в бюлетина за издирване?

— В бюлетина за издирване?!

Марти се ядоса от това, че детективът нарочно се правеше на глупав.

— Бюлетин за издирването на Другия.

— На кого? — намръщено рече Лоубок.

— На двойника ми, моето друго „аз“!

— О, да, на него…

Всъщност това не беше отговор, но Лоубок продължи с въпросите от своя дневен ред, преди Марти или Пейджи да поискат по-конкретно обяснение.

— А пистолета „Хеклер и Кох“? И него ли сте купили с цел изучаване?

— „Хеклер и Кох“ ли?!

— Пистолетът „П7“.

— Аз нямам „П7“.

— Нямате ли?! Ами, той беше на пода във вашия кабинет на втория етаж.

— Това беше неговото оръжие — рече Марти. — Казах ви, че беше въоръжен!

— Знаехте ли, че дулото на „П7“ е било с резба за поставяне на заглушител?

— Зная само, че той носеше пистолет. Нямах време да забележа дали и бил със заглушител! Право да ви кажа, бях доста зает, за да мога да подредя в каталог всичките му качества!

— Всъщност върху дулото не е имало заглушител. То просто е било пригодено за такъв. Мистър Стилуотър, знаехте ли, че е противозаконно да слагате заглушител на огнестрелно оръжие?

— Оръжието не е мое, лейтенант.

Марти започваше да се пита дали да не откаже по-нататъшен разпит, докато не пристигнеше адвокатът му? Това беше лудост! Той не бе направил нищо нередно! Беше невинен! Бе пострадал, за бога! Дори полицаите нямаше да са тук сега, ако не беше казал на Пейджи да ги повика!

— Един „Хеклер и Кох-П7“ с резба за заглушител е оръжие за професионалист, мистър Стилуотър. Терорист, убиец — наречете го, както искате. А него как бихте нарекли?

— Какво искате да кажете? — попита Марти.

— Ами, чудех се… ако пишехте за такъв човек — професионалист — с какви термини бихте го обрисували?

Марти усети някакъв скрит смисъл във въпроса — нещо, което бе близо до същината на плана на Лоубок, какъвто и да бе той, и който Марти все още не разбираше.

Очевидно Пейджи имаше същото усещане, защото каза:

— Какво точно се опитвате да ни кажете, лейтенант?

Сайръс Лоубок ги вбеси, като и този път се измъкна, без да влиза в открита схватка. Всъщност той сведе поглед към записките си така, сякаш във въпроса му не се съдържаше нищо повече от едно най-обикновено любопитство относно синонимите, които би използвал един писател.

— Както и да е — додаде Лоубок, — вие сте имали голям късмет за това, че такъв професионалист, който е носел „П7“ с резба за заглушител, не ви е надвил.