Дийн Кунц - Мистър Убийство

Спомени от филми, гледани на големия и малкия екран, които всъщност съставляват по-голямата част от спомените му изобщо, нахлуват в тревожното му съзнание, успокояват го и за известно време той така е погълнат от фантазиите си, че почти не обръща внимание на шофирането. Постепенно обаче се връща на земята и забелязва, че е намалил скоростта на шестдесет и пет километра в час. Камиони и коли с рев минават покрай него, вятърът от тяхното профучаване блъска хондата, запраща кални пръски върху предното стъкло, а червените им стопове бързо се изгубват напред, в мрака на нощта.

Убеждавайки сам себе си, че неговата съдба ще е също толкова велика, колкото тази на Джон Уейн в неговите филми, убиецът отново дава газ.

Празни и полупразни опаковки от храна — смачкани, мазни и пълни с трохи, са натрупани върху седалката до него. Изведнъж те се изсипват на пода и запълват мястото за краката чак до арматурното табло.

От купчината отпадъци той измъква една неразтворена кутия с понички. За да ги промие, убиецът си отваря една кутия възтопло пепси.

На запад… Все на запад.

Там го чака неговата самоличност и той ще бъде някой.

Късно вечерта в неделя у дома, след като излапаха две големи купи с пуканки и изгледаха два филма по видеото, момичетата си легнаха, а Пейджи ги зави, целуна ги за лека нощ и се оттегли при вратата, за да гледа как Марти се настанява, подготвяйки се за онзи миг от деня, който той обожаваше — времето за приказките.

Марти продължи да чете поемата за злия двойник на дядо Коледа и момичетата веднага бяха запленени от разказа.

— Лъчехвъргачка ли? Лъчево оръжие?! — възкликна Шарлът. — Тогава той е извънземен!

— Не ставай глупава! — смъмри я Емили. — Нали е близнак на дядо Коледа? Ако е извънземен, значи и дядо Коледа е извънземен. А ние знаем, че не е.

Със самодоволна снизходителност на девет годишно момиче, което отдавна е разбрало, че дядо Коледа не съществува, Шарлът каза на сестра си:

— Ем, има да научиш още много неща. Татко, какво може лъчевото оръжие? Може ли да направи хората на пихтия?

— Превръща ги в камък — рече Емили и измъкна ръката си изпод завивката, хванала излъскания камък, на който беше нарисувала очи. — Това е станало и с Пийпърс.

— Мразя този тип! — обяви възбудено Шарлът и издърпа завивката чак до носа си, както предната вечер. Обаче не беше истински уплашена. Доставяше й удоволствие да показва, че уж се бои.

— Този човек… той се е родил лош — реши Емили. — Изобщо не може да е такъв, само защото майка му и татко му не са били мили с него, както е трябвало.

Пейджи се възхищаваше от способността на Марти да налучка верния тон, с който да плени изцяло децата. Ако той предварително й бе дал поемата, за да я прегледа, тя щеше да му каже, че е прекалено силна и страшна за малки момичета.

Това е то! Кой казва, че психологът има по-верен инстинкт, отколкото разказвачът?!

— Нашата къща! — изписка Шарлът.

— Знаех си! — рече Емили.

— Не си! — възрази Шарлът.