Дийн Кунц - Мистър Убийство

Убиецът затваря след себе си вратата откъм страната на шофьора. Поглежда през прозореца към тротоара, към бруления от дъжда паркинг, към тоалетните. Няма никой.

Прехвърля се над лоста за смяна на скоростите и сяда на седалката до шофьорското място. После надниква през предното стъкло, за да огледа паркинга и от другата страна. Там има само четири превозни средства: най-близкото до джипа е един огромен тир. Шофьорът му сигурно е в тоалетната, защото в кабината няма никой.

Едва ли някой е чул изстрелите. Шумът от поройния дъжд е идеално прикритие.

Убиецът завърта седалката си, става и тръгва обратно през малкия дом на колела. Спира до мъртвата двойка, докосва гърба на Джек… после лявата ръка на Френи, отпусната безжизнено върху масата в локва от кръв, до чинията с обяда й.

— Сбогом — прошепва убиецът.

Иска му се да има малко повече време, за да може да се наслади и да изживее този специален миг с тях.

Но след като е стигнал до тук, той вече гори от трескаво напрежение да смени час по-скоро дрехите си с тези на мъжа на Френи и отново да тръгне на път. Вече е напълно убеден, че в гумените подметки на спортните му обувки е скрит предавател и че сигналите му дори в този момент насочват по следите му опасни хора.

Банята е зад всекидневната, а до банята има голям шкаф, натъпкан с дрехите на Френи. По-нататък е спалнята където има по-малък шкаф с дрехите на Джек. За не повече от три минути убиецът смъква всичко от себе си и остава гол. После облича ново бельо, бели, къси чорапи, дънки, риза на червени и кафяви карета, чифт износени маратонки и кафяво кожено яке на мястото на предишното, което е черно. В крачолите дънките му стават обаче в талията са с три-четири сантиметра по-широки. Убиецът ги пристяга с колан. Маратонките му са малко свободни, но стават за носене. Ризата и якето са му точно по мярка.

Убиецът отнася спортните си обувки в кухнята. За да разбере дали подозрението му е основателно, той взима голям, назъбен кухненски нож от чекмеджето на масата и отрязва няколко тънки пласта гума от тока на подметката, докато накрая открива малка кухина, натъпкана плътно с електроника — миниатюрен предавател е свързан с цяла поредица от часовникови батерии, които сякаш са разположени из целия ток и навярно из цялата подметка.

Значи подозрението му все пак не е налудничаво.

Онези идват.

Захвърляйки обувките сред боклука от гумени изрезки върху кухненския плот, той трескаво опипва тялото на Джек за портфейла му. Изважда парите от него — шестдесет и два долара. Пребърква и портмонето на Френи, което намира в спалнята — четиридесет и девет долара.

Когато излиза от караваната, небето навън е сиво-черно покривало, огънало се почти до земята, натежало от мега-волтови светкавици и гръмотевици. Хиляди тонове дъждовна вода се изсипват от небесата.

Тънките пипала на мъглата се вият между боровете и сякаш посягат към него, докато той шляпа през локвите към хондата.

Качил се отново на междущатската магистрала, профучавайки през вечния мрак на бурята, той включва радиатора и го усилва до максималната му степен. Скоро убиецът прекосява междущатската граница и навлиза в Тексас, където равнината става невъзможно равна. Отървал се и от последните жалки останки от предишния си живот, той се чувства освободен. Мокър до кости от дъжда, убиецът се тресе неудържимо, но той трепери и от радостно предчувствие и възбуда.

Съдбата му е там някъде, на запад.

Той обелва пластмасовата опаковка от един „Спим Джим“ и започва да яде, докато кара. Някакъв съвсем тънък привкус, долавящ се едва-едва сред обичайната миризма на консервираното месо, му напомня за металическия мирис на кръвта в къщата в Канзас Сити, където е оставил безименната, мъртва съпружеска двойка в тяхното голямо легло с балдахин от 18-ти век.

Убиецът пришпорва хондата толкова бързо, колкото е възможно, по мократа и хлъзгава магистрала, готов да убие всяко ченге, което се осмели да го спре. Като стига в Амарило, щат Тексас вечерта в неделя, той разбира, че резервоарът на хондата е почти празен. Спира на една отбивка за тирове само, за да зареди, да отиде до тоалетната и да купи още храна.

След Амарило хондата се устремява като ракета на запад в нощта, отминава Уилдорадо и приближава към границата с Ню Мексико. Внезапно той осъзнава, че в момента преминава през „лошите земи“ в сърцето на Стария Запад, където са снимани толкова много прекрасни филми: Джон Уейн и Монтгомъри Клифт в „Червена река“ ; Уолтър Брентън, използващ на воля сцени от други филми. „Рио Брава“ ! И Шейн е сниман в Тексас… май точно така беше… Джек Пелънс издухва Елиша Кук-младша, десетилетия преди Дороти да яхне торнадото и да отлети за Оз. „Дилижансът“ , „Бандитът“ , „Мъжество“ , „Дестри идва отново“ , „Непростимо“ , „Човекът с големите планове“ , „Жълто небе“ — толкова много прекрасни филми! Не всички са снимани в Тексас, но поне пресъздават неговата атмосфера с Джон Уейн, Грегъри Пек, Джими Стюърт и Клинт Истууд! Легенди и митически местности, които сега се превръщат в действителност, и го очакват там някъде, отвъд магистралата, забулени от дъжда, мъглата и мрака. Убиецът почти вярва, че историите на тези филми се разиграват сега в пограничните градове, през които минава. И той сякаш е Буч Касиди или пък Сънданс Кид 9 9 Главни герои от известен филм-уестърн — „Butch Cassidy and the Sundace Kid“ . — Б.пр. или някой друг бандит от предишните векове — убиец, обаче не лош човек, а просто неразбран от обществото, принуден да убива, заради онова, което са му сторили хората. По петите му са преследвачите…