Дийн Кунц - Мистър Убийство

За древните гърци Съдбата е била въплътена в три сестри: Клото тъчала нишката на живота, Лахезия измервала дължината й, а Атропос — най-малката от трите, била най-могъщата, защото тя можела да скъса нишката, когато й хрумне.

Понякога на Марти му се струваше, че този е единственият логичен начин, по който може да гледа на живота. Той си представяше лицата на трите жени в бели одежди много по-ясно, отколкото лицата на съседите си в Мишън Виехо. Клото имаше миловидно лице и весели очи като на актрисата Анджела Лансбърк, а Лахезия беше симпатична и мила като Голди Хон, но с ореол на светица. Абсурдно беше, но точно така ги виждаше. Атропос беше мръсница — красива, но студена: тънки устни, антрацитно черни очи.

Номерът беше човек да бъде в добри отношения с първите две сестри, без да привлича вниманието на третата.

Преди пет години, под формата на заболяване на кръвта, Атропос беше слязла от небесните си владения, за да поопъне нишката на живота на Шарлът, но слава богу не бе успяла така да я опъне, че да я скъса. Обаче тази богиня имаше много имена: рак, мозъчен кръвоизлив, коронарна тромбоза, пожар, земетресение, отрова, убийство и още много други. Сега навярно тя отново се бе върнала да ги навести под един от многобройните си псевдоними като този път, вместо Шарлът, беше взела Марти на мушка.

Много често яркото въображение на един писател беше истинско проклятие.

От тъмната половина на стаята, където бе леглото на Шарлът, внезапно се разнесе глухо бръмчене и потракване, което стресна Марти. Беше тихо и заплашително като предупредително тракане на гърмяща змия. В следния миг обаче той разбра какъв беше този шум: в единия ъгъл на голямата клетка, където живееше хамстерът, имаше колело за физически тренировки и неспокойният гризач се бе вмъкнал в колелото, свирепо тичайки на едно място.

— Заспивай, Уейн — тихо рече Марти.

Той погледна дъщерите си още веднъж, после излезе от стаята и тихо затвори вратата след себе си.

Убиецът пристига в Топека в три часа сутринта.

Западният хоризонт все още неумолимо го притегля така, както прелетните птици неотклонно се отправят на юг с приближаването на зимата, откликвайки на някакъв безмълвен зов, на някаква сигнална лампа, която светва, но не може да бъде видяна, като че ли самото желязно съдържание в кръвта му отговаря на притегателната сила на този непознат магнит.

Слизайки от магистралата на пътя, минаващ през покрайнините на града, той търси с поглед други коли.

Някъде има хора, които знаят името Джон Ларингтън, под чието прикритие той е наел форда. Не се ли появи в Сиатъл за работата, която го очаква, неговите незнайни и анонимни шефове без съмнение ще тръгнат да го търсят. Убиецът подозира, че те са много влиятелни и разполагат с всякакви източници на информация; той трябва да прекъсне всички свои връзки с миналото и да не остави никаква възможност на преследвачите си да го открият.

Убиецът паркира форда в някакъв жилищен квартал, слиза и върви пеша, отминавайки три преки, като непрекъснато опитва вратите на паркираните до тротоара коли. Само половината от тях са заключени. Ако се наложи, е готов да подкара някоя от тях като опре оголените жици на стартера, но в някаква синя „Хонда“ открива ключовете, пъхнати над единия сенник. След като пристига с хондата при форда и премества в нея куфарите и пистолета си, той прави две-три обиколки из квартала, търсейки денонощен магазин за хранителни стоки.

Не разполага с карта на Топека в съзнанието си, защото никой не е искал от него да ходи в Топека. Убиецът плахо се взира в имената на градовете върху пътните табели, но нито едно не му е познато. Той изобщо не знае накъде водят тези пътища.

Чувства се по-отритнат от всеки друг път.

След четвърт час убиецът открива един хранителен магазин и почти опразва рафтовете му със „Слим Джим“ 7 7 Вид наденички. — Б.пр. , солени бисквити, фъстъци, малки понички и всякаква друга храна, която лесно би могъл да консумира, докато кара. Страхотно е изгладнял. Ако ще пътува още два дни (тази притегляща сила би могла да го отведе чак на Западния бряг), ще му трябват значителни количества храна. Не му се ще да губи време по ресторанти, но все пак ускорената му обмяна изисква от него да яде повече и по-често от другите хора.

Като прибавя към покупките си и шест кашона с пепси в кутии, той отива на касата. Там единственият служител в целия магазин му казва: