— Ами да — каза Пейджи. — Свързва ги едно-единствено нещо — желанието да управляват не само постъпките на хората, но и мислите им.
— Най-радикалните привърженици за запазване на околната среда — онези, които искат да намалят броя на земните жители с помощта на най-строги мерки за десет-двайсет години, защото смятат, че екологията е застрашена, до известна степен симпатизират на другите, които са решили да намалят населението в света по най-драстичен начин, защото не им се нрави фактът, че сред хората има твърде много черни или кафяви екземпляри.
— Организация, основаваща се на такива крайности не може дълго да просъществува — рече Пейджи.
— Съгласен съм — каза Клокър, — но ако отчаяно се стремят към власт — пълна власт — то те сигурно биха действали заедно достатъчно дълго време, за да я постигнат. А когато я придобият, ще насочат оръжията си едни срещу други и ние, останалите, ще станем жертва на кръстосания им огън.
— За колко голяма организация говорим? — попита Пейджи.
Клокър се поколеба миг-два, после каза:
— Голяма.
Марти смучеше сок през сламката си, чувствайки се безкрайно благодарен, че все пак съществуваше цивилизация, която посредством високо интелигентната интеграция на земеделие, хранително-вкусова промишленост, опаковане, маркетинг и разпространение даваше на света такъв апетитен продукт, какъвто бе студеният и сладък ябълков сок.
* * *
— Директорите на Мрежата смятат, че съвременната технология е заплаха за човечеството — обясняваше Клокър.
Той превключи чистачките на по-бавни обороти и продължи.
— Обаче нямат нищо против да използват тази технология вместо бръснач, когато става въпрос за домогване до властта.
Разработването на идеята за формиране на една напълно подчинена и послушна армия от човекороботи, които да служат като полицаи и войници през следващото хилядолетие, била една от многото научноизследователски програми, възнамеряващи да изградят новото общество. Тя е била и първата, която дала плодове — Алфи. Първият индивид от първото или, иначе казано, алфа-поколение от оперативни човекороботи.
И тъй като обществото гъмжало от хора с неправилно насочени мисли, но заемащи високи постове в обществото, първите човекороботи трябвало да бъдат използвани за убийството на изтъкнати бизнесмени, политици, важни фигури в областта на масмедиите и образованието, които били твърде назадничави, за да бъдат убедени в необходимостта от промяната. Човекороботът не би трябвало да е истинска личност, а повече или по-малко машина, направена от плът и кръв. Следователно такова същество би било идеалният убиец. То не би могло да знае кой го е създал и кой го направлява и естествено не би могло да издаде шефовете си, нито да разкрие плановете си на действие.
Клокър превключи на по-ниска скорост, когато запъплиха по някакъв стръмен и силно заснежен склон.
— Тъй като не е обременен от религия, философия, ценностна система, семейство или минало — продължаваше Клокър, — няма опасност човекороботът-убиец да започне да се съмнява в правотата на ужасните зверства, които извършва, да покаже съзнание или някакъв признак на свободна воля, които биха могли да попречат при изпълняването на поставените му задачи.
— Но явно, че с Алфи нещо не е било както трябва — каза Пейджи.
— Да. А и никога няма да разберем какво точно е било.
Но защо съществото приличаше на мене , искаше да попита Марти, обаче само оброни глава върху рамото на Пейджи и загуби съзнание.
* * *
Залата на кривите огледала в някакъв панаирджийски лунапарк. Трескаво търси изход. Огледалните отражения го гледат с гняв, завист, омраза… понякога не успяват да следват движенията и мимиките на лицето му… Той излиза от едно огледало и влиза в друго… Преследва го непрекъснато нарастваща армия от Мартиновци… всички външно толкова приличат на него… но отвътре са така мрачни и студени. Ето ги вече пред него — протягат ръце от огледалата, покрай които минава и в които се спъва, хващат го, дърпат го, говорят му в един глас: Искам живота си!
Огледалата изведнъж се счупиха и той се събуди.
Електрическа светлина.
По тавана — сенки.
Лежи в някакво легло.
Ту му е студено, ту горещо. Трепери и се поти.
Опита се да седне в леглото. Не можа.
— Мили?
Едва има сили да обърне глава.
Пейджи. Седи на стол. До леглото.
Зад нея — друго легло. Под одеялата има нещо. Децата. Спят.
Читать дальше