Дийн Кунц - Мистър Убийство

— Съмнявам се — рече Спайсър.

— Но как можете да бъдете сигурен?

— Хората днес са шубета.

— Стилуотър се е справил с Алфи.

— Вярно — призна Спайсър.

— А на шестнадесет години жена му намерила майка си и баща си мъртви. Старият застрелял майката, после себе си…

— Чудесно се връзва с нашия сценарий — усмихна се Спайсър.

Ослет не беше мислил за това.

— Имате право. Може би обяснява също защо Стилуотър не е могъл да напише романа за случая в Мериленд. Както и да е, три месеца по-късно тя подала молба в съда да я освободят от попечителката й, като я обявят законно за пълнолетна.

— Жилава кучка.

— Съдът се съгласил и удовлетворил молбата й.

— Тогава очистете първо родителите — посъветва го Спайсър и се размърда в креслото така, сякаш задникът му беше изтръпнал.

— Така и ще направим — потвърди Ослет.

— Адски тъпо е — рече Спайсър.

За миг Ослет си помисли, че Спайсър говори за техния план, но той имаше предвид телевизионното предаване, в което отново се беше загледал.

Интервюиращата с волната прическа беше изпратила травеститите и представяше нова група гости в студиото. Четири сърдити на вид жени бяха седнали на някаква сцена. И четирите носеха доста странни шапки.

Излизайки от стаята, Ослет регистрира с периферното си зрение, че Клокър е все още до масата при прозореца. Стар Трек-поклонникът бе дълбоко погълнат от книгата, обаче Ослет реши да не позволява на дебелака да му проваля настроението.

В спалнята той отново седна на леглото, сред своите играчки, свали си слънчевите очила и доволен и щастлив, се зае да преповтаря на ум убийствата, съобразявайки всички подробности и детайли.

Навън вятърът отново зави. Беше сякаш глутница вълци.

Убиецът спира на една бензиностанция, за да попита за пътя: запомнил е адреса от картичката. Младежът от бензиностанцията го упътва.

В два часа и десет минути той навлиза в квартала, където очевидно е отрасъл. Дворовете на къщите са големи с безброй голи и зъзнещи брези и щедро многообразие от вечно зелени дървета.

Къщата на майка му и баща му е в средната част на този квартал. Тя е скромна, двуетажна, бяла постройка, облицована отвън с дъски, с тъмно зелени капаци на прозорците. Стълбището пред входа е с много колони и тежки перила от бял камък, желязна решетка, боядисана в зелено и красиво оформен корниз покрай стрехите.

Домът му се струва топъл и уютен: като къща в някой стар филм. Джими Стюарт би могъл да живее тук. Веднага си личи, че в този дом живеят хора, които се обичат… почтени хора, които имат какво да споделят и да дадат.

Той не може да си спомни нищо за квартала, нито за къщата, в която явно е прекарал детството и юношеството си. Би могло да бъде и дом на съвсем непознати хора, които щеше да види днес за първи път.

Вбесен е от това, че до такава степен са промили мозъка му и че са го лишили дори от спомените му. Изгубените години го преследват. Пълната раздяла с тези, които обича, е така жестока и потресаваща, че той едва не се разплаква.

Успява обаче да потисне гнева и скръбта си. Не може да си позволи разчувстване, щом като се намира в такова рисковано положение.

Единственото нещо в квартала, което все пак разпознава, е един микробус, паркиран срещу къщата на неговите родители. Никога не е виждал точно този микробус, но познава такъв тип превозни средства. Гледката събужда безпокойство в него.

Това е микробус за отдих и почивка. Червен е като захаросана ябълка. Основата с колелата е удължена и затова вътре има повече място. Покривът е овален и изпъкнал. Върху големите калобрани с бронзова боя е изписано: ЕЛА С НАС! Задната броня е покрита почти изцяло със застъпващи се, кръгли, триъгълни и четириъгълни лепенки, разказващи за пътувания до националния парк Йоземайт, Йелоустоун, годишното родео в Калгари, Лас Вегас, Каменното езеро и някои други туристически забележителности. Декоративни, успоредни линии в зелено и черно минават по двете страни на микробуса, прекъснати само от страничните прозорци с огледални стъкла.

Фургонът е навярно точно такъв, какъвто изглежда, но убиецът веднага решава, че е наблюдаващ пост. Преди всичко микробусът е прекалено, натрапчиво ярък и ваканционен. Тъй като е обучаван от специалисти, убиецът е съвсем наясно с техниките на наблюдение. Знае, че понякога такива микробуси шумно афишират своята невинност. Те привличат хорското внимание върху себе си, защото съществува убеждение, че евентуалните обекти на наблюдение са сигурни в едно — превозното средство, от което биха ги следили, е съвсем дискретно и никога не би могло да е цирков фургон, например. После, микробусът има огледални стъкла, които позволяват на наблюдаващите да виждат навън, без да бъдат виждани. Това дава възможност на всеки тръгнал на почивка да се чувства уютно, но то всъщност си е и доста добро прикритие за цивилни оперативни работници.