Дийн Кунц - Мистър Убийство

Покупката в магазина беше първокласна. Той успя бързо да се снабди с хубаво и топло бельо от Швеция, термолитна грейка със сребърна подплата, сгъваема качулка и анатомически наколенници, дунапренови изолатори за глезените и китките, снегоходки от неръждаема стомана с гумени каишки и достатъчно много джобове дори за фокусник. Върху грейката бе сложил лилаво, спортно яке с термоизолация, отразяваща подплата, еластични шевове и специални подплънки на раменете. Ослет си купи и ръкавици — от италианска кожа и найлон. Бяха почти толкова еластични, колкото собствената му кожа. Помисли си дали да не вземе някои скъпи скиорски очила, но реши да се задоволи само със слънчеви — доста добра марка, тъй като всъщност нямаше намерение да кръстосва планината. Ботушите му за ски бяха страшилища — такива, каквито би сложил всеки Терминатор при условие, че би искал да си проправя път през железобетонни блокове.

Чувстваше се невероятно здрав и издръжлив.

Тъй като се наложи да изпробва всяка една част от скиорското си облекло, Ослет свали дрехите, с които бе влязъл в магазина. Служителят покорно сгъна дрехите и ги пъхна в една найлонова торба, която Ослет взе със себе си, връщайки се обратно в мотела, натъкмен в новия си екип.

С всяка изминала минута той ставаше все по-обнадежден относно новите перспективи. Нищо не повдига духа така както купуването на хубави неща.

Когато се върна в мотела, Ослет разбра, ме все още няма никакви вести, макар да бе отсъствал близо половин час.

Спайсър бе седнал в креслото пред телевизора и гледаше някакво предаване, както си беше със слънчевите очила. Някаква мастита негърка с огромна, бухнала прическа интервюираше четирима травестити, които като жени направили опит да се запишат във военния флот на Съединените щати. Отказали им разбира се, но те изглежда вярваха, че президентът би трябвало да се застъпи за тях.

Клокър, естествено, седеше на стол до прозореца и огрян от сребристия, буреносен зрак, четеше „Хъкълбери Кърк и Олигавените Проститутки от Алфа Кентавър“ или както там се казваше проклетата книга. Единственото доказателство за това, че все пак бе обърнал внимание на промяната в климатичните планински условия, беше промяната в облеклото му: Клокър бе сменил шарения, палячовски пуловер-жилетка с друг, който беше от кашмир, имаше ръкави и беше в такава ярко оранжева разцветка, че на човек му се обръщаше стомахът.

Ослет отнесе черното куфарче в едната от двете спални, разположени вляво и дясно на всекидневната. Той изпразни съдържанието му върху едното голямо легло, седна отгоре по турски, свали новите си слънчеви очила и заразглежда предметите, които така хитро и изкусно щяха да осигурят автентичността на трикратното убийство и самоубийство на Мартин Стилуотър след неговата смърт.

Ослет трябваше да разреши няколко проблема, включително как да убие толкова много хора, без да вдига шум. Той не се притесняваше от изстрелите, защото те по един или друг начин можеха да бъдат заглушени. Тревожеха го писъците. В зависимост от това къде щеше да бъде нанесен ударът, можеше да има и съседи. А ако съседите се разтревожеха, те щяха да се обадят в полицията.

След няколко минути той си сложи отново слънчевите очила и се запъти към всекидневната.

Там прекъсна гледането на Спайсър с думите:

— Пречукваме ги, а после кой полицейски участък ще се занимава с разследването на случая?

— Ако стане тук — рече Спайсър, — вероятно полицията в Мамът Каунти.

— Тук имаме ли наш човек?

— Сега не, но съм сигурен, че бихме могли да имаме.

— Следовател ли е?

— Дребна риба е… навярно най-обикновен служител в погребално бюро.

— И няма специална квалификация по съдебна медицина?

— Може да различи дупка от куршум от дупка на задник — отвърна Спайсър, — но горе-долу само това.

— Значи, ако очистим първо жената и Стилуотър, никой няма да е толкова умен, че да започне да търси в какъв ред е настъпила смъртта?

— Лабораториите по съдебна медицина в големите градове здраво ще се изпотят, ако разликата във времето е повече от час, да речем.

— Мисля си, че… ако се опитаме първо да убием децата, ще имаме проблеми със Стилуотър и жена му.

— Как така?

— Единият от нас — Клокър или аз трябва да се погрижи за родителите, а другият да отведе децата в друга стая. Обаче, за да бъдат съблечени момичетата, да им се завържат ръцете и краката… ще ни отнеме десет-петнадесет минути, за да го направим добре, както в Мериленд. Но въпреки че единият от нас ще ги държи на мушка, Стилуотър и жена му изобщо няма да седят мирно и кротко. Те и двамата ще се нахвърлят отгоре ми, или върху Клокър, ако той ги пази, и може да вземат надмощие.