Дийн Кунц - Панаирът

И тъй, приех предложението да напиша „Панаирът“. Като сценарий ръкописът беше добър, но предоставяше само 10-20% материал за романа. Това не беше необичайно, филмите са доста по-повърхностни в сравнение с книгите; сенки на истории в сравнение с истинските истории. Трябваше да изградя образите на героите, да създам миналото на всеки един от тях и да разработя сюжет, който да доведе до събитията, развиващи се на панаира в последните глави — всъщност за филма това бяха най-съществените сцени. Не използвах сценария, докато не написах четири-пети от книгата.

Реализирането на проекта беше много забавно, защото отдавна проявявах сериозен интерес към панаирите и бях натрупал доста материал за тях. Като нещастно дете в безнадеждно разбито семейство, което живееше точно срещу поляната, където всяка година през август провинциалният панаир разпъваше шатрите си, аз често мечтаех да замина с него, за да избягам от бедността, страха и насилието във всекидневния ми живот. Години след като написах „Панаирът“, използвах доста по-пълно натрупаните впечатления за този вид зрелище в „Очите на здрача“ (Twilight Eyes). Но написването на „Панаирът“ ми донесе частично удовлетворение, защото бях сигурен, че онова, което знам за панаира и което вложих в романа си е не само точно, но и ново за читателите. Тъй като това е американска субкултура, която малцина писатели познават и са пресъздали в творбите си.

Когато „Панаирът“ бе публикуван за първи път от Джоув Букс, собственост на Бъркли Пъблишинг Груп, която е част от Пътнам Пъблишинг Груп, която пък е собственост на Ем Си Ей — медиен гигант, който притежава и Юнивърсъл Студиос (в края на двайсети век животът е много по-сложен, отколкото е в панаира!) — книгата трябваше да се появи по книжарниците едновременно с пускането на филма по екраните. Обаче поради забавяне на снимките, книгата се появи на пазара три месеца преди филма. Изненадващо „Панаирът“ бързо претърпя осем издания, достигна милионен тираж и влезе в класациите за бестселъри на „Ню Йорк Таймс“. Това бе задоволителен успех за книга с меки корици (да, така е, книгата нямаше издание с твърди корици, с което да пожъне слава), която се продаваше безотказно до премиерата на филма.

Трябва да знаете, че обикновено филмът продава книгата. Ако книгата се продава добре преди да е направен филмът, то тя се продава изключително добре, когато има филм, който да й даде тласък. С „Панаирът“ не стана така. С излизането на филма продажбите на книгата замряха.

Загадка?

Не съвсем.

Да кажем, че господин Хупър не си бе дал сметка дали студиото може да реализира потенциалните възможности на материала, както се бе надявал господин Блок. Вместо да послужи като реклама на книгата, филмът подейства като проклятие. Месеци по-късно „Панаирът“ изчезна от рафтовете на книжарниците, за да не се появи никога вече.

Е, почти никога.

Бях написал книгата под псевдонима Оуен Уест, защото Джоув Букс искаха да лансират ново име (или нова поредица) в книгите на ужасите и да използват тласъка от филма, за да продадат с голям успех „първата“ книга на автора. Втората книга на Уест беше „Маската“ (The Mask) и макар че продажбите вървяха добре, успехът на първата книга беше повече в полза на автора, отколкото провалът на филма — в ущърб на репутацията му. По времето, когато завърших третата книга на Уест — „Капанът“ (The Pit), романите, които излизаха под мое име бяха започнали да се продават по-успешно от произведенията на Уест и ми се видя разумно да слея неговата самоличност с моята. „Капанът“ беше преименуван на „Пропастта на мрака“ (Darkfall) за мое най-голямо облекчение, тъй като можех да си представя как злобните критици с огромно удоволствие ще прибавят само една буква към оригиналното заглавие 1 1 The Pits означава неприятно, изключително досадно и потискащо място или човек. — Б.пр. и книгата бе публикувана под мое име.

Сега казвам на хората, че Уест е загинал трагично в Бирма, стъпкан от голям бивол, докато правел проучвания за романа си, в която главно действащо лице е голяма праисторическа птица, с работно заглавие „Куакзила“ (Quackzilla).

Впоследствие „Маската“ бе преиздадена под мое име и се продаде доста по-добре, отколкото под името на бедния и без късмет, смачкан от бивол Уест.

И ето че „Панаирът“ най-сетне също излезе под мое име благодарение на усилията на хората в Ем Си Ей Пъблишинг; Бъркли Букс и любезното съдействие на Лари Блок. „Панаирът“ не е от класата на „Пазители“ (Watchers), „Убежище“ (Hideaway) и няколко от най-добрите ми произведения, но е също толкова хубава, колкото са други, и по-хубава от трети. Аз я харесвам. Написал съм книги, които никога няма да позволя да бъдат издадени отново. Не би трябвало читателите да плащат за книги, които авторът е написал, докато все още се е учел само за да видят колко лошо е можел да затъне, преди да открие своя стил. Смятам, че „Панаирът“ е нещо много по-добро. Тя е интересна. Съдържа послание. Обстановката е автентична. И не на последно място е доста страховита, макар че го казвам аз. Надявам се да ви е харесала.