Дийн Кунц - Панаирът

Здесь есть возможность читать онлайн «Дийн Кунц - Панаирът» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Современная проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Панаирът: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Панаирът»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Панаирът непрестанно пътува от град на град и предлага своите вълнуващи и страховити забавления. Ейми и Джоуи — две деца завладени от неговата магия — нямат и представа, че тук са скрити тайните на майка им и че отмъщението за чужди престъпления ги чака в безобидния фантастичен свят на…
ПАНАИРЪТ
Дийн Кунц — един от най-талантливите майстори на трилъра е роден и отраснал в бедно семейство. На двадесет години печели наградата за фантастика „АТЛАНТИК МЪНТЛИ“ и оттогава животът му се променя. Седемнадесет негови романа се нареждат на първо място в международните класации за бестселъри, а в света има продадени повече от седемдесет милиона екземпляра негови книги. Живее в Калифорния заедно със съпругата си Герда.

Панаирът — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Панаирът», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Ейми се взря в яркосините, нечовешки очи на панаирджията и за първи път през живота си осъзна с пълна увереност, че тя не е лош човек, както винаги бе й втълпявала майка й. Това беше злото. Този мъж беше злото. Този маниак. И отвратителният урод, който бе убил Ричи. Това беше квинтесенцията на злото и бе съвсем различно от нея, както самата тя бе различна от… Лиз.

И въпреки че двамата с Джоуи бяха близо до смъртта, в този момент Ейми почувства да я залива ярка блестяща вълна на самоувереност, изпълни се с добри чувства към себе си, каквито никога досега не бе изпитвала. И тази вълна отми тъмните, объркани и горчиви чувства, които я преследваха толкова отдавна.

И отново я прониза чувството, че изживява нещо, което се е случило в миналото. Имаше странното усещане, че тази ситуация се е случвала и преди, може би не до най-малката подробност, но в същината си. И долови също така, че по някакъв начин е свързана с този мъж, по доста по-необикновен начин, отколкото й се струваше. Ужасно чувство за предопределеност се стовари като плащ върху раменете й, увереност, че е била родена и е живяла само за да дойде тук на това място точно в този момент. Беше зловещо чувство, но този път тя го приветства.

Действай, бъди смела , изрече глас вътре в нея.

Хванала здраво ръждясалия нож, надявайки се, че мъжът не го е забелязал, тя приближи към Джоуи.

— Миличък, добре ли си? Нарани ли те той? Не плачи. Не се страхувай. — Тя съсредоточи цялото си внимание върху Джоуи, така че мъжът да не предугади, че ще го нападне. И когато се наведе към Джоуи, Ейми внезапно смени посоката, извърна се, хвърли се към панаирджията и заби ръждясалия нож в гърлото му.

Изпълнените му с омраза очи се изцъклиха.

Той рефлексивно натисна спусъка и стреля.

Ейми усети как въздушната струя от куршума леко одраска бузата й, но не се уплаши. Чувстваше се защитена.

Мъжът се задави, изпусна пистолета й се хвана за гърлото. Стовари се тежко на пода и не помръдна. Беше мъртъв.

* * *

Лиз пълзеше назад като красив паяк по пода на мазето на Къщата на ужасите, докато опря гръб на леко вибрираща метална каса на огромна машина. Сви се там. Сърцето й сякаш щеше да изхвръкне от гърдите.

Уродът я наблюдаваше. След като я бе издърпал през отвора, бе я захвърлил настрани. Не бе загубил интерес към нея. Просто искаше да види какво ще направи тя. Играеше си с нея, предлагайки й илюзорен шанс да избяга — старата игра на котка и мишка.

Когато се отдалечи на пет метра от урода, Лиз се изправи. Краката й се огъваха. Трябваше да се подпре на вибриращата машина, за да не падне.

Съществото стоеше наполовина в сянка, наполовина под жълтата светлина, зелените му очи светеха. Беше толкова високо, та се налагаше да стои леко приведено, за да не удари главата си в ниския таван.

Лиз се огледа за спасителен изход. Нямаше. Долното ниво на Къщата на ужасите представляваше лабиринт от машини; ако се опиташе да побегне, нямаше да стигне далече, преди уродът да я докопа.

Съществото пристъпи към нея.

— Не! — изрече Лиз.

То направи още една крачка.

Не! Спри!

Уродът приближи още, докато помежду им останаха приблизително два метра, тогава спря, източи врат и се взря в нея като че ли с любопитство.

— Моля те! — рече Лиз. — Моля те, пусни ме. Моля те…

Никога не бе очаквала, че ще се моли за нещо на когото и да било. Гордееше със силата и непреклонността си. Но сега молеше за живота си и осъзна, че е много лесно да пълзиш, когато залогът е толкова голям.

Уродът започна да души към нея, както куче би душило непозната кучка. Широките му ноздри потръпнаха, когато изсумтя с нарастващо въодушевление.

— Мирише хубаво — рече уродът:

Лиз бе изумена, че то може да говори.

— Мирише жена — добави съществото.

Искрица надежда проблесна в Лиз.

— Хубавица… — продължи нещото. — Иска хубавица.

Господи, помисли си Лиз. Напуши я смях. За това ли ставало въпрос? За секс? Това ли е спасителният изход за мен? Защо не? По дяволите, да! Досега винаги се е стигало дотам. Това винаги е било моят спасителен изход.

Уродът задуши по-наблизо, вдигна огромната си лапа със заострени нокти. Нежно докосна лицето на Лиз.

Тя се опита да потисне тръпката на отвращение.

— Ти… ти ме харесваш, нали? — попита момичето.

— Хубава — рече той, ухили се и показа кривите си, остри, жълти зъби.

— Искаш ли ме?

— Много!

— Бих могла да бъда добра с теб — с треперещ глас промълви тя, опитвайки да влезе в ролята си на съблазнителка, момиче за забавления — образа, който си бе създала и доусъвършенствала, докато той се бе превърнал във втора нейна природа.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Панаирът»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Панаирът» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


libcat.ru: книга без обложки
Дийн Кунц
libcat.ru: книга без обложки
Дийн Кунц
libcat.ru: книга без обложки
Дийн Кунц
libcat.ru: книга без обложки
Дийн Кунц
Дийн Кунц - Вуду
Дийн Кунц
libcat.ru: книга без обложки
Дийн Кунц
Дийн Кунц - Маска
Дийн Кунц
Отзывы о книге «Панаирът»

Обсуждение, отзывы о книге «Панаирът» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x