Едгар Уолъс - Тайнственият убиец

— Не зная дали сте зле осведомена или лъжете — каза Адела. Тя се поотърси от вълнението и страха, които я бяха обладали. — За днес тази стая е моя и аз ви моля веднага да я напуснете.

Тя отвори вратата. Стела Мендоза беше готова да я удари, но една силна широкоплещеста прислужница, която беше подслушвала целия разговор, вмъкна цялото си тяло помежду им и изтласка в коридора разярената звезда.

— Аз ще ви изхвърля — изкрещя Стела през рамо. — Само Джек Хебуорд няма думата в това дружество. Моето влияние е достатъчно голямо, за да изхвърля и него.

Последва залп от псувни, които не могат да се предадат. Адела Лимингтон слушаше с тих гняв. Сега й олекна, тъй като безумната ярост на Стела издаде истината. Сега тя знаеше, че Стела я беше лъгала, но в първия момент тя беше повярвала. Адела знаеше, че Хебуорд нито за момент няма да се поколебае да я изхвърли, ако с това би се подобрил филмът.

Хебуорд беше сам в стаята си, когато му съобщиха за Стела Мендоза. Той се колебаеше дали да я приеме. Стела обаче не му даде възможност да вземе каквото и да било решение и докато още мислеше какво да прави, тя застана на вратата. Един миг той я гледа изпитателно, след това й кимна с глава да влезе. Тя затвори вратата след себе си.

— По-рано имах достатъчно възможност да ви се учудвам, Стела. Но, ако сега сте дошла, за да ми кажете „миналото си е минало“, сбъркали сте адреса. Вие няма да играете нито в този, нито в който и да е друг мой филм.

— Така ли? — попита тя проточено — без да дочака покана, тя седна в едно кресло и извади златна табакера от чантата си.

— Зная, че сте дошла да ми кажете, че имате голямо влияние върху известна част от акционерите — каза Джек.

Стела се ядоса. Ако не знаеше, тя би повярвала, че има телефонна връзка между гримьорната и бюрото.

— В моята професия съм имал много работа с много дами — започна той. — Всяка една от тях, щом изхвръкнеше навън, най-напред се заемаше да ходатайствува пред председателя, подпредседателя или касиера за моето уволнение. Но, отбележете, на никоя от тях до сега това не се е удало. Хората, които са заинтересовани финансово в това дружество, могат да ви харесват, може да са влюбени във вас до уши, но преди всичко на тях им са нужни пари, за да могат да ви обичат. А започна ли аз да снимам филми, които не могат да се продават, никой от вашите акционери не ще бъде в състояние да ви подарява диамантени колиета.

— Хубаво, да видим дали и сър Грегори мисли така — каза тя небрежно.

— Грегори Пене! Я виж ти, аз съвсем не знаех, че ви бил приятел! Да, той е акционер в нашето дружество, но не притежава достатъчно акции, за да може да налага своите мнения. Навярно не току-така ви е казал, че може. Но, дори да имаше 99 процента от всички акции, хич не го е грижа старият Хебуорд, тъй като в джоба си той има само един договор, който в това отношение ми дава пълна свобода. А мястото си мога да загубя, само ако продължително снимах филми, които нямат пазар. Моето положение не можете да разклатите, Стела! В това отношение вие се мамите, милостива госпожо!

— И мен ли ще поставите в черния списък? — попита тя ядосано. От една такава мярка Стела най-много се страхуваше.

— Аз мислих и за това — каза той и кимна, — но не искам да бъда отмъстителен. Ще ви дам възможност да отидете и другаде, а ние от тук ще кажем, че ролята не ви е подхождала и че поради това сте напуснали. Впрочем, на мен ми е безразлично, какъв предлог ще измислите! Вървете си, Стела! Аз не вярвам, че ще изберете този път, тъй като не сте способна за това, но все пак!

Той я изпрати, от което тя излезе много по-смирена, отколкото влезе. Навън я срещна Лалей Фос, на когото предаде разговора си с Хебуорд.

— От всичко това излиза, че вие вече не струвате лула тютюн — каза той. — Аз с удоволствие бих се застъпил за вас, Стела, но в този момент сам аз се нуждая от помощ — прибави той горчиво. — Мисълта, че един човек с моите качества трябва да се подчинява на този проклет стар „янки“, е страшно унизително.

— Вие в действителност би трябвало да бъдете директор на собствено дружество — за Фос тази мисъл не беше нова. Повече от двадесет пъти тя му я беше подхвърляла. — Вие ще пишете сценариите, а аз ще играя главните роли. И ще имате грамаден успех! Ще конкурирате Хебуорд и ще го смажете. В това съм сигурна, Лалей! Аз съм била в Америка, единственото място в света, където изкуството се цени. Там един некадърник като Хебуорд не би се задържал нито ден.

— Сега в бюрото ли е? — попита той.