Едгар Уолъс - Тайнственият убиец

Бриксан бавно поклати глава.

— Благодаря ви за предложението — каза той. — Но не съм годен. А що се касае до Главореза — той запали цигара и изпусна към тавана няколко кълба дим. — Зная кой е и мога да го арестувам, когато поискам.

Джек погледна с учудване детектива.

— Шегувате ли се — попита той.

— Напротив, говоря най-сериозно — каза Бриксан. — Но да знаеш кой е престъпникът и да можеш да докажеш неговите престъпления са две различни неща.

С пъхнати в джобовете на панталоните ръце, Джек Хебуорд седеше пред писалищната си маса. Той не вярваше.

— Не е ли някой от моето дружество? — попита той.

Бриксан се засмя с глас.

— Та аз нямам удоволствието да познавам всички ваши хора — каза той любезно. — Но вие не се безпокойте за Главореза. А какво ще правите с Коноли?

— Той не е допускал, че ще избухна — каза директорът. — Този глупак изобщо няма свое мнение. Като го гледате на екрана, виждате нежен любовник, кипящ от сили, добродетели и мъжественост, а в действителност е нещастен ахмак, без хумор и разбиране. Мендоза е много по-опасна и тя…

Той направи недвусмислен жест с ръка.

Мис Стела Мендоза ни най-малко нямаше намерение да се примири току-така с уволнението си. С голям труд се беше издигнала и не искаше без борба да отстъпи мястото си. Тя имаше пари, толкова пари, че изобщо не й беше нужно да работи. Освен голямата заплата, тя имаше и други източници на доходи. Но тя не даваше никой да пита за тях.

Мендоза имаше основание да се опасява, че Хебуорд няма да се задоволи само с уволнението й, а ще предприеме и други мерки срещу нея.

Най-напред тя реши да посети Адела Лимингтон, за която едва тази сутрин узна, че е заела мястото й. Когато разбра, че Адела се е настанила в нейната гримьорна, я обхвана бяс. Помислете си само — гримьорната, която от край време беше определена само за Стела Мендоза! Тя си наложи спокойствие й похлопа на вратата Стела Мендоза да тропа на вратата на собствената си гримьорна!

Адела стоеше пред тоалетната маса и се поизплаши, когато видя Мендоза. Цялата стая беше изпълнена с огледала и множество лампи. Виждаше се един гардероб, в който висяха множество красиви костюми.

— Мис Лимингтон, вие ли сте? — попита Стела с най-сладкия си глас — Мога ли да вляза?

— Моля — каза Адела и бързо стана.

— Седнете, седнете — каза Стела. — Този стол е много неудобен, но тука всички столове са такива. Чух, че директорът ви е ангажирал като моя дубльорка за някои сцени, и които ще бъдат снимани двойно.

— Като дубльорка? — попита Адела учудено.

— Да, мистер Хебуорд каза, че в някои сцени ще играете вие, вместо мен. Нали разбирате, какво искам да кажа? Когато една артистка не може да излезе, на нейно място в сцената, където лицата не се явяват на едро, се поставя нейна дубльорка. При снимките на едро, напротив…

— Но мистер Хебуорд направи достатъчно такива снимки с мен — каза момичето спокойно. — Освен това, главните сцени са вече снимани с мен.

Мис Мендоза прикри яда си и въздъхна.

— Бедният стар човек! Той много се ядоса с мен. Наистина аз съм виновна за това. Но утре аз се връщам, нали знаете?

Адела пребледня.

— Наистина, много е неприятно за вас, разбирам ви много добре. Но, всички ние трябва да минем през сито.

— Но това е невъзможно! — извика Адела — Мистер Хебуорд заяви, че ще играя от край до край ролята!

Мендоза поклати с глава.

— Не се доверявайте на думите на тези хора. Преди малко той ми съобщи да бъда готова за утре сутринта за снимки в Сут Доунс.

Увереността на Адела се разколеба. Наистина, утре предстояха да се правят снимки там. Но тя съвсем не знаеше, че Стела Мендоза беше събрала тези сведения от Коноли.

— Наистина, много неприятно за вас — продължи предпазливо Стела. — Ако бях на ваше място бих се скрила в града за известно време, докато се позабрави тази история. Чувствувам, че нося вина за дискредитирането ви и ако с пари мога да поправя работата…

Тя отвори чантата си, извади дебела пачка банкноти, отдели четири от тях и ги постави на масата.

— За какво е това? — попита Адела студено.

— Но, мила моя, ще имате разходи…

— Ако си въобразявате, че ще избягам в Лондон, без да се обадя на мистер Хебуорд и без лично да се уверя, че казвате истината…

Лицето на Стела почервеня.

— Да не би да мислите, че ви лъжа?

Лицемерната маска на приятелство падна и Стела застана като истински демон с подпрени на хълбоците ръце. С почервеняло от злоба лице, тя гледаше Адела.