Едгар Уолъс - Тайнственият убиец

— Вие сте го застреляли? — попита той.

— Стрелях в него.

Грегори кимна.

— Тъй, тъй — каза той със спокоен глас. — Затова значи идвате. Но защо направихте това? Той е съвършено безопасен.

— Аз съвсем нямам впечатление, че той е безопасен — каза Майк хладно. — Той направи опит да отвлече мис Лимингтон от стаята й.

Грегори опули очи.

— Нима е направил това?

Последва пауза.

— Сам вие го изпратихте да отвлече мис Лимингтон — каза Майк. — Вие подкупихте и Фос, за да постави знак на прозореца на стаята й, така че Баг знаеше къде е тя.

Детективът млъкна. Баронът нищо не отговори.

— Вашата постъпка е престъпна и вие ще отговаряте пред законите.

Грегори затвори очи. Лицето му беше станало още по-тъмно.

— За да ми кажете това ли дойдохте? — каза Пене. — Аз вярвах, че ми мислите доброто.

— Аз не съм виновен, ако сте си създали погрешно впечатление — отвърна Майк. — Предупреждавам ви — при това той докосна с пръст гърдите на барона, — ако се случи на Адела Лимингтон каквото и да било от вас или от вашата отвратителна маймуна, не само веднага ще застрелям вашия мистер Баг, но ще дойда тук и ще пратя един куршум и в главата ви. Разбрахте ли? А сега имайте добрината да ми кажете какво означава викът, който току-що чух от стаята на кулата ви?

— Какво, по дяволите си въобразявате, та ме разпитвате така? — изръмжа Пене, Той беше страшно ядосан. — Вие нищожно, жалко човече!

Майк измъкна от джоба си визитна картичка и я подаде на барона.

— Като прочете това, ще видите, какво право имам да разпитвам.

При светлината на лампата, стояща на масата, Грегори прочете визитката. Изведнъж той отпадна, главата му клюмна, ръката му се разтрепери така силно, че картичката падна на пода.

— Детектив? — каза той заеквайки. — Вие… вие сте детектив? Но какво искате от мен?

— Тук някой ужасно викаше — каза Майк.

— Навярно е бил някой от слугите ми. В къщи имаме една папуаска, която е болна и не е с всичкия си разум. Утре тя ще се махне оттук. Ще отида да я видя, ако позволите.

Той погледна към Бриксан, сякаш очакваше позволение. Грегори беше грохнал. Бледото му лице и смущението му бяха достатъчни, за да превърнат подозренията на Майк в увереност. В тази къща ставаше нещо и той искаше на всяка цена да узнае тайната й.

— Мога ли да отида? — попита той.

Майк кимна. Едрият, силен барон напусна стаята много бързо. Бриксан чу щракане на ключ. В миг той изтича до вратата и натисна дръжката. Вратата беше заключена. Бързо се озърна в стаята, изтича до един прозорец, вдигна завесата и се опита да отвори щорите на прозореца. Но и те бяха заключени. Внезапно лампите в стаята угаснаха. Само тъмночервената жар в камината излъчваше слаба светлина.

Бриксан чу слабо пращене в един ъгъл на стаята, след това лек шум от боси крака по дебелия килим и бързо дишане.

С ръка Майк напипа ключалката на щорите. Без бавене, той измъкна пистолета и бързо даде два последователни изстрела в ключалката. Изстрелите остро отекнаха в затворената стая. Навярно гърмежите бяха изплашили вмъкналите се в стаята хора, защото когато щорите отхвръкнаха от един само удар и в хубава мебелираната стая нахлу дневната светлина, вътре нямаше никой.

Веднага след това вратата се отвори и влезе баронът. Сега той се беше освободил от страха си и по лицето му се четеше израз на съжаление.

— Какво има? — прошепна той. — Тук някой стреля.

— Да, тук някой стреля — каза Майк спокойно — и тоя някой бях аз. А хората, които вие изпратихте, за да ми видят сметката, могат да бъдат доволни, че стрелях в прозореца, а не в тях.

На пода лежеше бял предмет. Бриксан се наведе и го взе. Това беше копринена връзка. Остра миризма излъчваше тя.

— В бързината някой я е изпуснал — каза той. — Не се съмнявам, че е щяла да влезе в употреба.

— Уверявам ви, че нищо не зная — каза Пене.

— Как е болната? — попита Майк с подигравателна усмивка. — Нали се сещате, умопобърканата, която преди малко така силно викаше.

Грегори опипа за миг треперещите си устни, вероятно за да се успокои.

— Добре е, мина й — каза той. — Имаше припадък.

Майк го погледна изпитателно.

— Искам да я видя — каза той.

— Не може — отговори Пене с висок предизвикателен глас. — Никого няма да видите тук! Какво по дяволите искате? Идвате в толкова ранен час и си позволявате да стреляте и разваляте покъщнината ми! Аз ще се оплача в Скотланд Ярд! Това ще ви коства службата ви, мили мой! Да не си въобразявате, че можете да правите каквото си искате? Аз ще ви докажа, че вашата власт е нищожна — гласът му ставаше все по-силен и най-после се превърна в крясък.