Едгар Уолъс - Тайнственият убиец

Тя кимна. Без да губи време, Лалей Фос похлопа на вратата.

— Мистер Хебуорд, ще ви помоля за една услуга.

— Пари ли? — попита Джек, като го изгледа от главата до петите изпод гъстите си вежди.

— Да, пари. Една, две дребни сметки съм пропуснал, а съдебният пристав е по петите ми. Днес следобед трябва да броя петдесет фунта.

Джек изтегли едно чекмедже от писалището си, извади една тетрадка и подписа чек, но не за 50, а за 80 фунта.

— Ето ви една заплата в аванс — каза той. — До днес сте изтеглили напълно заплатата си. В договора ви е предвиден едномесечен срок за предупреждение или заплащане обезщетение в размер на едномесечната ви заплата. Това е последната ви заплата.

Фос почервеня.

— Уволнявате ли ме? — попита той с висок глас.

Джек кимна с глава.

— Уволнявам ви, но не защото вечно се нуждаете от пари и не защото човек трудно може да работи с вас, а поради вчерашната ви постъпка.

— Какво искате да кажете? — попита Фос нетърпеливо.

— Аз споделям мнението на Бриксан, че вие нарочно сте поставили белега на прозореца в стаята на Лимингтон и с това сте улеснили задачата на един пратеник на Грегори Пене. Да, и този пратеник се яви, и замалко щеше да отвлече моята примадона.

Фос се усмихна презрително.

— Не ставайте сантиментален, Хебуорд — каза той. — Щели да отвлекат твоята примадона! Такива работи само в Съединените щати могат да се случат, но в Англия — не!

— Вън — извика Джек.

— Почакайте да ви обясня! — започна Фос.

— Никакви обяснения! — продължи Хебуорд. — Не ви позволявам дори сбогом да ми кажете. Вън!

Фос затвори вратата. Директорът позвъни. В стаята влезе помощник-режисьора.

— Помолете, моля, мис Лимингтон да дойде. Искам най-сетне да видя един приятен човек около мен.

Чайчестер не можеше да се похвали с добри ресторанти, но обедната стая в малкия хотел, в която слязоха след пладне тримата господа, беше тиха и уютна.

Като пристигна в хотела Майк завари двама господа, които го чакаха. След като му се представиха, Майк ги отведе в стаята си.

— Радвам се, че сте дошли — каза той. — Криминалните афери са новост за мен. Опасявам се, че освен смътни предположения, с нищо друго не ще мога да ви услужа — каза той с усмивка. — В настоящия момент не съм напреднал в разкриването на мистерията и не мога да ви изложа подозренията си.

Детектив-инспектор Лил, по-старият от двамата, се засмя.

— Ние сме във ваша услуга, капитан Бриксан — каза той. — И никой от час няма правото да ви иска обяснения. Сведенията, които искахте, са в сержант Валтер — той посочи другаря си.

— Какви сведения? А, за Грегори Пене! Познава ли го полицията?

Сержант Валтер кимна.

— Преди няколко години сър Грегори нанесъл с бич побой над едно момиче, поради което е бил арестуван. Тогава за пръв път обърнахме внимание на него. От събраните сведения, както в Лондон, така и в Малайските острови, се установиха доста компрометиращи за него обстоятелства. Той е богат човек. Като далечен роднина на последния барон Пене, той наследи баронската титла от него. В Борнео е живял петнадесет или двадесет години в джунглите. Историите, които знаем, не са много хубави. Някои от тях можете да прочетете за удоволствие, ако желаете. Те са тук, в папката.

Майк кимна.

— В книжата споменава ли се нещо за една маймуна?

— За Баг ли? О, да, знаем го много добре — каза полицаят. — Пене е хванал маймуната, когато е била още много малка и я е дресирал. Много трудно е изобщо да се следи този човек, защото никога не се връща в Англия с обикновените пощенски параходи, а със собствената си яхта. Великолепна е, а екипажът на яхтата се състои от диваци. За полицията е почти невъзможно да следи, какво се пренася с яхтата. През време на последното си пребиваване в Ориента, Пене за малко щял да стане жертва на един туземец, с когото е имал остра свада. Но, мистер Бриксан, с какво можем да ви бъдем полезни?

Майк им даде кратки инструкции.

Същата вечер, отивайки си към къщи, Адела забеляза, че един човек я следи. Под впечатление на преживяванията от миналата нощ, тя се разтревожи. В квартирата си тя намери бележка от Майк Бриксан.

„Вярвам, че не ще имате нищо против, ако поставя един полицай от Скотланд Ярд да ви следи, за да не ви се случи нещо лошо. Никаква опасност не ви застрашава, но ще се чувствувам по-спокоен с такава предпазна мярка.“

Адела се намръщи. Значи ще има охрана. Макар да не й беше приятно, тя не можеше да има нищо против. Във всеки случай дължеше сърдечна благодарност на този усърден млад човек, който бдеше над нея.