Харуки Мураками - Спутник, моя любов

Миу ме гледа известно време със скръстени ръце.

— Наистина ли смятате така?

Кимнах.

— Разбира се. Точно така би постъпила.

— Благодаря ви. Тъкмо това най-много исках да чуя.

Миу ме заведе в стаята на Сумире — съвсем обикновена спалня, която приличаше на голям куб. Малко дървено легло, писалище, гардероб и скрин. Под писалището имаше обикновен червен куфар. Отвореният прозорец срещу вратата бе с изглед към хълмовете. На писалището лежеше нов преносим компютър „Макинтош“.

— Смених спалното бельо, така че спокойно можете да пренощувате тук.

Щом останах сам, веднага усетих, че страшно ми се спи.

Наближаваше полунощ. Съблякох се и се пъхнах под завивките, но не можех да заспя. „Доскоро Сумире е спала в това легло“ — помислих си. Превъзбудата от дългия път не напускаше тялото ми. Бях обсебен от илюзията, че пътуването продължава и никога няма да свърши.

Върнах се мислено към всичко, което ми беше разказала Миу, и се опитах да отделя важните моменти. Ала умът ми не работеше. Бе му непосилно да систематизира получената информация. „Остави това за утре“ — казах си. Ненадейно пред мен изплува образ: езикът на Сумире, проникващ в устата на Миу. „И това остави за утре“ — помъчих се да си внуша. Но вероятността утрешният ден да е по-добър от днешния бе, за съжаление, нищожна. Каква полза обаче да мисля за това сега? Затворих очи и много скоро заспах дълбоко.

Когато се събудих, Миу подреждаше масата за закуска. Беше осем и половина и свежото утринно слънце обливаше света със светлина. Двамата с Миу седнахме на верандата и започнахме да се храним, загледани в искрящото море. Закусихме с препечени филии, яйца и кафе. Две бели птици се спуснаха плавно по склона към брега. Наблизо звучеше радио. Говорителят четеше бързо новините на гръцки.

Поради часовата разлика чувствах някакво особено вцепенение в главата си. Не можех да разгранича реалното от онова, което само изглеждаше такова. Ето ме на този малък гръцки остров, закусвам заедно с красива, по-възрастна от мен жена, с която се запознах едва вчера. Жената обича Сумире, но не изпитва никакво сексуално желание към нея. Сумире обича тази жена и копнее за нея. Аз обичам Сумире и я желая. Сумире ме харесва, но не ме обича и не изпитва никакво влечение към мен. Аз чувствам сексуално желание към една жена, чието име не е важно. Но не я обичам. Всичко е толкова заплетено, сякаш е заимствано от екзистенциалистична пиеса. Постоянно се стига до задънена улица, няма алтернатива. А Сумире бе напуснала сцената сама.

Миу ми напълни отново чашата с кафе. Благодарих й.

— Вие харесвате Сумире, нали? — попита ме тя. — Имам предвид като жена.

Кимнах леко, докато мажех на филията си масло. То беше студено и твърдо и трудно се размазваше. Вдигнах поглед и добавих:

— Разбира се, това не е нещо, което подлежи на съзнателен избор. Просто се случва.

Продължихме да закусваме в мълчание. Новините по радиото свършиха и зазвуча гръцка музика. Подухна вятър и бугенвилиите се разлюляха. При по-внимателно взиране, далеч в морето се виждаха бели пенливи вълни.

— Много мислих и реших незабавно да замина за Атина — каза Миу, белейки кората на един портокал. — С разговори по телефона нищо няма да стане. Това си е чиста загуба на време. По-добре ще е да отида в посолството и да говоря лично с хората там. Може би някой ще се съгласи да дойде с мен тук. Или поне ще изчакам в Атина родителите на Сумире и ще се върна с тях. Във всеки случай бих искала през това време, ако ви е удобно, разбира се, да останете тук. Възможно е да се обадят от полицията, а може и Сумире да се върне. Да разчитам ли на вас?

— Да, разбира се — отвърнах.

— Сега възнамерявам да отида пак в полицейския участък да проверя как върви разследването, а после ще се кача на лодка до Родос. Ще отсъствам няколко дни и по всяка вероятност ще наема стая в някой атински хотел.

Кимнах.

Миу обели портокала и забърса внимателно ножа със салфетка.

— Срещали ли сте се някога с родителите на Сумире?

— Не, никога — отвърнах.

Миу въздъхна дълбоко — сякаш вятър повя далеч-далеч, накрай света.

— Изобщо не знам как да им обясня ситуацията.

Разбирах притеснението й. Как може да се обясни необяснимото?

Придружих я до пристанището. Багажът й се състоеше от малък сак с дрехи за преобличане, бе обута с кожени обувки с високи токчета и носеше дамска чанта „Мила Шон“. Отидохме в полицейския участък и поговорихме с полицаите. Казахме им, че съм роднина на Миу и съм се отбил при нея, защото съм пътувал наблизо. Те все още не бяха попаднали на каквато и да било следа.