Харуки Мураками - Спутник, моя любов

Всичко това ми се стори доста странно. Работата е там, че винаги когато тръгвахме за плажа отвъд хълмовете, си обувахме стабилни маратонки и си обличахме тениски над банските, а кърпите и бутилката минерална вода слагахме в по една платнена торба. Но всичко си беше в стаята й — чантата, обувките и банският. Липсваха само чифт евтини джапанки, купени от местен магазин, и тънката копринена пижама, която й бях дала миналата нощ. Да излезеш да се поразходиш в такъв вид наблизо — да, възможно е, но не и да останеш така часове наред, нали?

След обед излязох и я търсих до вечерта. Направих няколко обиколки на района около вилата, стигнах до плажа, после кръстосах надлъж и шир градчето и накрая се прибрах. Не я открих никъде. Слънцето залезе, настъпи нощта. Времето рязко се влоши, вятърът се усили. През цялата нощ чувах грохота на вълните. Будех се и при най-слабия шум. Оставих входната врата незаключена. Съмна се, а Сумире още я нямаше. Леглото й си остана както го бях застлала. Тогава отидох в местния полицейски участък близо до пристанището.

Обясних всичко на един полицай, който говореше английски. „Пътуваме заедно с едно момиче. Тя изчезна, вече две нощи не се е прибирала“ — казах. Но той не прие думите ми твърде сериозно. „Приятелката ви ще се върне — рече. — Тук непрекъснато се случват такива неща. Лято е. Всички търсят развлечения. Млади хора, какво очаквате?“ Когато отидох пак на следващия ден, те ми обърнаха малко по-голямо внимание. Не че възнамеряваха да предприемат нещо. Позвъних в японско посолство в Атина и обясних какво се е случило. За щастие попаднах на любезен човек. Той каза нещо на гръцки на полицейския началник, и то види се доста строго, защото след това полицаите най-сетне се размърдаха и започнаха разследване.

Не попаднаха обаче на никаква следа. Разпитаха хора на пристанището и в съседство с вилата, но никой не бе виждал Сумире. Капитанът на ферибота и продавачът на билети не помнеха да са виждали млада японка да се качва на борда през последните няколко дена. Значи Сумире би трябвало да е на острова. При това нямаше никакви пари и не би могла да си купи билет. Звучи невероятно млада японка да се разхожда по пижама на този малък остров, незабелязана от никого. Ами ако е влязла навътре в морето и се е удавила? Полицаите разпитаха и съпружеска двойка на средна възраст, германци. Онази сутрин те дълго плували и били на плажа. Казаха, че не са виждали никаква японка — нито на плажа, нито по пътя дотам. Полицаите ми обещаха да продължат издирването и да направят всичко, което е по силите им. Мисля, че положиха достатъчно усилия. Но времето течеше, а всичко си беше постарому — не попадаха на каквато и да било следа.

Миу въздъхна дълбоко и закри с длани долната половина от лицето си.

— Какво друго ми оставаше, освен да ви се обадя по телефона в Токио и да ви помоля да дойдете. Бях много объркана, не знаех какво да правя.

Представих си как Сумире броди сама по непристъпните чукари с тънка копринена пижама и джапанки.

— Какъв цвят беше пижамата? — попитах аз.

— Какъв цвят? — рече Миу недоумяваща.

— Пижамата, с която бе облечена Сумире, когато изчезна.

— А, да. Какъв цвят беше ли? Не съм сигурна. Купих я в Милано, но не бях я обличала нито веднъж. Светла на цвят. Май бледозелена. Много лека, без джобове.

— Знаете ли какво. Трябва пак да се обадите в посолството в Атина и да поискате да изпратят някого тук. Направете това, моля ви. И накарайте посланика да се свърже с родителите на Сумире. Да, разбирам, че не е лесно, че те ще се притеснят, но повече не бива да ги държите в неведение.

Миу кимна леко.

— Знаете, че понякога Сумире се държи доста странно — продължих, — постъпките й са леко налудничави. Но тя не би изчезнала току-така, без да се обади. Не е толкова безотговорна. За да го направи, би трябвало да има някаква сериозна причина. Щом я няма от четири дена, значи може би нещо се е случило с нея. Не знам какво. Може да е паднала в кладенец сред полето и да чака някой да я спаси. Или да са я отвлекли. Знаем какви работи стават. Възможно е да са я убили и да са я заровили някъде. Млада жена, която скита нощем по пижама — всичко би могло да се случи. Във всеки случай трябва да съставим план за действие. Но нека преди това се наспим. Утрото е по-мъдро от вечерта. Чака ни дълъг ден.

— Как мислите, дали Сумире… не се е самоубила? — попита Миу.

— Не можем да изключим напълно тази възможност. Все пак ми се струва, че щеше да остави някаква бележка. Нямаше просто така да зареже всичко, да изчезне и да ви хвърли в безпокойство. Тя ви обича и би помислила за чувствата ви и за ситуацията, в която ще се окажете впоследствие.