Харуки Мураками - Спутник, моя любов

Миу усетила, че ръката на Сумире бавно се протяга и я прегръща.

И почувствала по шията си лекото й дихание.

— По-добре ли си вече? — попитала я.

Сумире не отговорила. Само я прегърнала по-силно. Почти носейки я на ръце, Миу я помъкнала към своето легло. Сложила я да легне и я завила. Сумире продължила да лежи неподвижно, със затворени очи.

Миу я гледала известно време, ала Сумире не помръдвала. Изглежда била заспала. Миу отишла в кухнята и изпила една след друга няколко чаши минерална вода. После седнала на дивана в дневната, поела си два-три пъти дълбоко дъх и успяла да се успокои. Сърцето й забило по-спокойно, при все че от напрежението през последните минути усещала тъпа болка в сърдечната област. Всичко наоколо било обгърнато от потискаща тишина. Не се чували никакви гласове, дори куче не излайвало. Нито шум на вълни, нито на вятър. „Каква е тая убийствена тишина?“ — помислила си Миу.

Отишла в банята, събрала потната пижама на Сумире, хавлията, с която подсушила тялото й, и кърпата с отпечатъците от зъби и ги хвърлила в коша за мръсно бельо. После си измила лицето и се погледнала в огледалото. Откакто пристигнали на острова, не си била боядисвала косата и сега тя била чисто бяла, като току-що паднал сняг.

Когато се върнала в стаята, Сумире лежала с отворени очи. Погледът й бил мътен, сякаш гледала през тънък прозрачен воал, но вече с проблясъци на съзнание. Лежала, завита до раменете.

— Съжалявам — произнесла с дрезгав глас. — Понякога изпадам в такова състояние.

Миу седнала в единия ъгъл на леглото, усмихнала се и като протегнала ръка, докоснала още мократа коса на Сумире.

— Трябва да вземеш душ. Веднага ще ти олекне. Цялата беше плувнала в пот.

— Благодаря — казала Сумире. — Искам само да полежа тук.

Миу кимнала, подала й чиста хавлия за баня, извадила от скрина новата си пижама и я оставила до възглавницата й.

— Можеш да я облечеш. Нали нямаш друга?

— Може ли да спя тук тази нощ? — попитала Сумире.

— Добре. Хайде, заспивай. Аз ще спя на твоето легло.

— Моето легло сигурно е цялото мокро от пот — продумала Сумире. — Завивките, всичко. И освен това не искам да съм сама. Не ме оставяй. Ще спиш ли до мен? Само тази нощ? Не искам пак да сънувам кошмари.

Миу помислила малко, после кимнала.

— Добре, но първо си облечи пижамата. Не мисля, че ще ми е особено приятно, ако някой лежи гол до мене — особено пък на такова малко легло.

Сумире се изправила бавно и отметнала завивките. После станала, както била гола, и започнала да облича пижамата на Миу. Навела се напред и нахлузила долнището, после горнището. Известно време се борила с копчетата. Пръстите й явно не я слушали. Миу не й помогнала, просто седяла и гледала. Сумире стигнала до най-горното копче така бавно, сякаш извършвала религиозен обред. На лунната светлина зърната на гърдите й изглеждали странно твърди.

„Може би е още девствена“ — внезапно си помислила Миу.

След като облякла копринената пижама, Сумире отново легнала на кревата, този път по-навътре. Миу се наместила в края. Все още силно миришело на пот.

— Може ли да те прегърна, само за малко? — попитала Сумире.

— Искаш да ме прегърнеш?

— Да.

Докато Миу се питала какво да отговори, Сумире се пресегнала и я хванала за ръката. Дланта на момичето била още влажна от пот, топла и мека. После Сумире прегърнала Миу с двете си ръце. Гърдите й се допрели до тялото й, малко над корема, а после тя притиснала страните си към гърдите на Миу. Двете останали дълго така. Сумире като че ли съвсем леко треперела. „Може би й се плаче, но като че ли не може да даде воля на сълзите си“ — помислила си Миу. Обгърнала с ръка рамото на Сумире и я притеглила по-близо до себе си. „Все още е едно дете, самотно и изплашено. Нуждае се от топла прегръдка. Като онова котенце, притиснало се с все сила към боровия клон.“

Сумире се повдигнала леко. Краят на носа й докоснал шията на Миу. Гърдите им се притиснали. Миу преглътнала. Ръката на Сумире се движела по гърба й.

— Много те харесвам — тихо рекла Сумире.

— И аз те харесвам. — Миу не съзнавала съвсем ясно какво говори. Но казала истината.

Пръстите на Сумире започнали да разкопчават пижамата й. Миу направила опит да я спре, ала Сумире не преставала.

— Само малко — повтаряла тя. — Само малко. Моля те.

Миу не мота да се възпротиви. Сумире загалила нежно с пръсти гърдите й. Върхът на носа й леко се триел напред-назад по шията й. После тя докоснала зърната на гърдите й, погалила ги нежно, стиснала ги с пръсти. Отначало колебливо, сетне по-уверено.