Харуки Мураками - Спутник, моя любов

Миу престана да говори, вдигна глава и ме погледна изпитателно. Бузите й бяха леко зачервени.

— Трябва да ви обясня нещо. Някога, доста отдавна, преживях странна история и косата ми напълно побеля. За една нощ. Оттогава я боядисвам. Сумире знаеше това и за да си спестя усилията, след като пристигнахме на острова, не я боядисах. Тук никой не ме познава, така че е все едно. Но като разбрах, че ще дойдете, пак я боядисах. Не исках при първата ни среща да ви стресна със странния си вид.

Мина малко време в мълчание.

— Никога не съм спала с жени и не съм имала такова желание. Но тогава си помислих, че щом Сумире толкова го иска, бих могла да се съглася. Най-малкото не го намирах за отвратително. Стига да беше със Сумире, не с някоя друга. Така че не се възпротивих, когато тя взе да ме опипва по цялото тяло или когато пъхна език в устата ми. Усещането бе странно, обаче се опитах да привикна с него, да му се отдам. Позволих й да прави каквото поиска. Обичам Сумире и ми беше все едно какво върши, щом това можеше да я ощастливи.

Но тялото и разумът са две различни неща. Разбирате ли? Част от мен бе щастлива, че Сумире ме гали с такава нежност. Но каквито и чувства да имаше в сърцето ми, тялото ми се противеше. То не приемаше Сумире. Сърцето и главата ми бяха възбудени, но останалата част от тялото ми продължаваше да е твърда и суха като камък. Тъжно е, обаче нищо не можех да направя. Разбира се, Сумире усещаше състояние ми. Тялото й гореше от възбуда, беше меко и влажно, но аз не можех да й отвърна със същото.

Казах й как се чувствам: „Не те отблъсквам. Просто не се получава. Откакто преди четиринайсет години с мен се случи онова , не съм в състояние да се отдам никому на този свят. Не зависи от мен, решението е взето някъде другаде.“ Казах й, че ако мога да направя нещо за нея, нали разбирате, с пръсти или с устата, ще го направя. Но не това искаше тя. Вече ми беше ясно.

После ме целуна по челото и каза, че съжалява. „Всичко е, защото те обичам — рече. — От много отдавна това не ми даваше мира, не знаех какво да правя и трябваше да опитам“. „И аз те харесвам — казах й. — Така че не се притеснявай. Все още искам да бъдем заедно.“

После сякаш рухна язовирна стена — Сумире зарови лице във възглавницата и дълго-дълго рида. Докато плачеше, аз галех голия й гръб, от рамото към кръста, докосвах с пръсти всичките й кости. И на мен ми се искаше да заплача, но не можех.

И тогава разбрах. Оказали се бяхме чудесни спътнички, но в края на краищата не бяхме нищо повече от самотни метални късове, движещи се по собствени, несъвпадащи орбити. Късове, които отдалеч приличат на красиви падащи звезди, но всъщност не са нищо повече от затвори, където всеки от нас е сам-самичък и лети неизвестно накъде. Когато орбитите на тези два сателита се пресекат случайно, ние се срещаме. Може дори да отворим сърцата си, да познаем в другия сродна душа. Но само за миг. За да се окажем в следващия отново в пълна самота. Докато не се запалим и не се превърнем в нищо.

— След като изплака насъбралата се в душата й мъка, Сумире стана, вдигна падналата на пода пижама и я облече спокойно — продължи Миу. — После заяви, че иска да остане за малко сама в стаята си. „Не мисли чак толкова за тези неща — посъветвах я. — Утре е нов ден и всичко ще си дойде на мястото, ще е същото като преди. Ще видиш.“ „Да, може би“ — отвърна Сумире, наведе се и допря бузата си до моята. Нейната беше влажна и топла. Струва ми се, че прошепна нещо на ухото ми. Но толкова тихо, че не можах да го разбера. Канех се да я попитам какво ми каза, но тя вече бе извърнала шава.

След това избърса сълзите си с кърпата и излезе от стаята. Вратата се затвори и аз отново се завих и притворих очи. Помислих си, че след такова преживяване ще ми е трудно да заспя, но за мое удивление сънят ме събори почти веднага.

Когато на другата сутрин се събудих в седем часа, Сумире я нямаше в къщата. Реших, че може би е станала рано — или пък изобщо не си е лягала — и е отишла сама на плажа. Нали бе заявила, че известно време иска да е сама. Странно, че дори не беше оставила бележка, но предвид случилото се предишната нощ, предположих, че не й е било до това и че все още е твърде разстроена и смутена.

Заех се с прането, после окачих спалното й бельо да съхне и седнах на верандата с книга в ръка да я чакам да се върне. Наближаваше обяд, но нея все още я нямаше. Притесних се и отидох да поогледам в стаята й, макар да знаех, че не е редно. Внезапно ми хрумна, че може да е напуснала острова. Но вещите й, както и досега, бяха извадени от саковете, паспортът й си беше в дамската й чанта, банският и чорапите й съхнеха в единия ъгъл на стаята. На масата лежаха разпръснати монети, бележник и връзка ключове. Един от тях бе за входната врата на вилата.