Харуки Мураками - Спутник, моя любов

Когато очите й свикнали с тъмното, различила очертанията на нещо черно, на силует, постепенно оформящ се в единия ъгъл — в сянката на гардероба до вратата, където мракът бил най-гъст. Каквото и да било, то било ниско и издуто. Приличало на голяма, забравена там чанта на пощальон. Или на животно. Едро куче? Но входната врата била заключена, а вратата на нейната стая — затворена. Куче не можело да проникне вътре.

Като се стараела да диша спокойно, Миу впила поглед в нещото. Устата й пресъхнала — все още долавяла слабия привкус на бренди, което пила преди да си легне. Пресегнала се и пак дръпнала леко пердето, за да проникне още малко лунна светлина. Бавно, сякаш разплитала объркана нишка, тя започнала по-ясно да различава контурите на черната купчина на пода. Приличало на човешко тяло: косата скривала лицето, тънките крака били подвити под остър ъгъл. Някой седял на пода, свит на кълбо, с глава между коленете, сякаш искал да се предпази от падащ от небето предмет.

Била Сумире. Облечена в синята си пижама, тя била клекнала между вратата и гардероба. Приличала на насекомо. Не помръдвала. Дори не се чувало да диша.

Миу въздъхнала с облекчение. Но какво, за Бога, правела там Сумире? Миу седнала спокойно в леглото си и запалила лампата. Жълта светлина заляла цялата стая, но Сумире не помръднала и изглежда дори не разбрала, че лампата свети.

— Какво има? — попитала Миу. Първо тихо, сетне по-високо.

Никакъв отговор. Гласът й като че не стигнал до Сумире. Миу станала от леглото и се приближила до нея. Грубият килим под босите й ходила й се сторил още по-корав.

— Лошо ли ти е? — попитала и клекнала до Сумире.

Отново никакъв отговор.

Миу забелязала, че Сумире държи нещо в устата си. Било малка розова кърпа, която винаги висяла в банята. Миу опитала да я извади, но не успяла — Сумире стискала силно челюсти. Очите й били широко отворени, но невиждащи. Миу се отказала от напразните си опити и поставила ръка на рамото й. Пижамата на Сумире била вир-вода от пот.

— По-добре се преоблечи — казала Миу. — Цялата си изпотена, ще настинеш така.

Сумире била изпаднала в някакво вцепенение, не чувала и не виждала нищо. Миу решила да свали пижамата й; иначе тялото й щяло да се вкочани. Било август, но понякога нощите на острова били доста хладни. Всеки ден двете плували голи и били свикнали да виждат телата си, та Миу си помислила, че Сумире не би имала нищо против, ако й свали пижамата.

Придържайки тялото й, тя разкопчала пижамата и след малко успяла да свали горнището. После долнището. Тялото на Сумире било напрегнато и сковано, но постепенно се отпуснало и накрая станало гъвкаво. Миу извадила напоената със слюнка кърпа от устата й. На плата останали отчетливи отпечатъци от зъбите й — като на парцалена кукла, която са използвали за жертвоприношение.

Под пижамата си Сумире била без бельо. Миу грабнала първата попаднала й кърпа и започнала да бърше потта от тялото й. Първо гърба, после мишниците, гърдите и корема, след това с няколко движения областта от талията до бедрата. Сумире била покорна и безучастна. Като че не съзнавала какво се върши с нея, макар в очите й да се долавяли бледи признаци, че все пак усеща нещо.

Миу никога преди не била докосвала голото тяло на Сумире. Кожата на момичето била стегната и гладка като на малко дете. Приповдигайки я, Миу установила, че тялото й е по-тежко, отколкото си мислела, и миришело на пот. Миу изтрила потта по него и пак почувствала, че собственото й сърце започва да бие силно. В устата й се насъбрала слюнка и непрекъснато трябвало да преглъща.

Обляно в лунна светлина, тялото на Сумире лъщяло като древна керамична статуетка. Гърдите й били малки, но хубави, с добре оформени зърна. Черните косъмчета на слабините й били влажни от пот и блещукали като окъпана в утринна роса трева. Отпуснатото й голо тяло изглеждало съвсем различно от онова, което Миу била виждала на плажа под ярките слънчеви лъчи. В него се смесвали все още момичешки черти с една начеваща зрелост, стихийно пробудена от потока на времето. В тази смесица се усещала острата божа на битието.

Миу се почувствала така, сякаш се взира в нечии тайни, в нещо забранено, което не би трябвало да вижда. Стараела се да не гледа голата кожа, докато бърше потта по нея. През цялото време в главата й звучала мелодия на Бах, която запомнила още в детството си. Изтрила мокрия от пот бретон на Сумире, прилепнал към челото й. Дори мъничките й уши били изпотени отвътре.