Харуки Мураками - Спутник, моя любов

— Ще дойда да те взема.

— Това вече ми харесва. Ще разбера къде съм и пак ще ти се обадя. И без това ми свършват монетите. Нали ще почакаш малко?

— Много исках да те видя — казах.

— Аз също. Разбрах го още щом престанах да те виждам. Разбрах го толкова ясно, сякаш планетите изведнъж се подредиха в една редица заради мен. Нуждая се от теб. Ти си част от мен; аз съм част от теб. Знаеш ли, мисля, че някъде — само дето не помня къде — прерязах гърлото на нещо. Наточих ножа с каменно сърце. Символично, както са правили порта в Китай. Разбираш ли какво казвам?

— Мисля, че да.

— Тогава ела да ме вземеш.

Връзката внезапно прекъсва. Дълго седя със слушалката в ръка и гледам втренчено телефона. Сякаш самият той носи някакво важно послание, сякаш формата и цветът му съдържат скрит смисъл. После идвам на себе си и поставям слушалката на мястото й. Седя на леглото и чакам телефонът пак да зазвъни. Облягам се на стената, гледам в една-единствена точка пред себе си и дишам бавно, безшумно. Проверявам свързващите звена между отделните моменти. Телефонът не звъни. Възцарява се пълна тишина. Но аз не бързам. Вече няма защо да бързам. Готов съм. Мога да отида където и да е.

Наистина ли?

Наистина!

Ставам от леглото. Издърпвам старото избеляло перде и отварям прозореца. Подавам глава навън и гледам небето. Да, на него виси полумесец с цвят на плесен. Това е добре . Значи двамата с нея сме в един и същи свят и гледаме една и съща Луна. И една и съща нишка ни свързва с действителността. Просто трябва да я придърпам леко към себе си.

Разпервам пръсти и разглеждам дланите на двете си ръце — търся петна от кръв. Няма петна. Нито миризма на кръв, нито съсиреци. Може би кръвта се беше вече пропила някъде по своя си тих и незабележим начин.

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/3411

Издание:

Харуки Мураками. Спутник, моя любов

Редактор от японски: Дора Барова

Коректор: Любов Йонева

Художник на корицата: Стефан Касъров

ИК „Колибри“, 2005

ISBN 954-529-407-8

Ширакаба („бяла бреза“) — течение в японската литература (1910—1923), към което се отнасят писатели-неохуманисти като Аришима Такео, Шига Наоя, Мушанокоджи Санеацу. — Б.пр.

Реставрация Кемму (1334) — възстановяване на императорската власт в Япония след периода на управление на военните феодали. — Б.пр.

Филм на А. Хичкок. — Б.пр.

Аструд Жилберто (1940—) — американска певица от бразилско-германски произход, една от най-бележитите изпълнителки на босанова. — Б.пр.

Аруанда — царство на мъртвите в един от афрохристиянските култове в Бразилия, свързан с почитането на католически светци и на африкански и индиански божества. — Б.пр.

Район в централната част на западното крайбрежие на Япония. — Б.пр.

Сосеки Нацуме (1867 — 1916) — японски писател. — Б.пр.

Престижен квартал на Токио близо до центъра. — Б.пр.

Квартал на Токио с множество модни бутици, художествени и антикварни галерии, музеи и кафенета в парижки стил. — Б.пр.

Този, който отговаря за вината. — Б.пр.

„Евгений Онегин“, I глава, VI строфа, превел Григор Ленков. — Б.пр.

Руло от сушени водорасли с пълнеж от варен ориз и риба. — Б.пр.

През последните години в Япония съществува практика битовите отпадъци да се изнасят в определени дни от седмицата. Лете хората, пропуснали времето за събирането им, се принуждават да ги замразяват в хладилника си. — Б.пр.

Добър ден! (гр.) — Б.пр.

Теория в наратологията, според която чрез разказването на истории хората подреждат и осмислят света и човешкия си опит. — Б.пр.

Много просто (фр.). — Б.пр.

Учебната година в Япония започва на 1 април и свършва в края на март. — Б.пр.

Тази песен по текст на шотландския поет Робърт Бърнс често се изпълнява на тържествата в японските училища. — Б.пр.