Харуки Мураками - Спутник, моя любов

— От много отдавна поддържам дружески отношения с винарите от околностите на онова село и познавам вината им така добре, както разположението на стаите в собствения си дом. Знам какво вино ще се получи от определен сорт грозде, къде е отгледано гроздето, в кое лозе, на кой склон. Какво е било времето през различните години и как това е повлияло на вкусовите качества на виното, кои производители работят най-упорито, чий син усилено помага на баща си. Кой какви заеми е получил, кой си е купил нов „Ситроен“ — и много други неща от този род. Производството на вино е като развъждането на расови коне — трябва да се знае родословието и най-новата информация. Не можеш да правиш бизнес, който се основава само на това, кое вино има добър вкус и кое не.

Миу направи кратка пауза, за да си поеме дъх. Като че не можеше да реши дали да продължи. Но все пак продължи.

— Има няколко места в Европа, откъдето купувам вино, но онова бургундско село е главният ми доставчик. Затова гледам да отида там поне веднъж годишно и да остана повечко време. Така поддържам старите си приятелства и научавам последните новини. Винаги пътувам дотам сама, но този път трябваше най-напред да се отбия по работа в Италия и затова реших да предложа на Сумире да дойде с мен. Понякога е по-удобно на такива пътувания някой да те придружава и освен това бях накарала Сумире да учи италиански. Заминахме двете, но си казах, че все пак е по-добре да съм сама, и възнамерявах да измисля някакво приемливо извинение и преди Франция да я склоня да се върне в Япония. Винаги съм пътувала сама, още като момиче, просто така съм свикнала и добре знам, че не е никак лесно дни наред да си непрекъснато с друг човек, колкото и да сте близки.

Но Сумире се оказа удивително способна и сама се погрижи за много неща, свързани с пътуването: купи билети, направи резервации на хотели, договаряше се за цените, записваше си разходите, намираше добри местни ресторанти. Бе доста напреднала с италианския и проявяваше силен интерес към всичко, което много ми допадна. Благодарение на нея имах толкова приятни преживявания, които не биха ми се случили, ако пътувах сама. Бях много изненадана: колко хубаво можело да е да си с друг човек. Навярно между нас все пак съществува някаква особена връзка.

— Добре си спомням първата ни среща, когато стана дума за „спътника“. Тя разказваше за един писател от битниците, а пък аз погрешно го нарекох „спътник“. Разсмяхме се и така ледът се разчупи. Знаете ли какво означава „спътник“ на руски? „Придружител при пътуване.“ Неотдавна намерих тази дума в един речник. Какво странно съвпадение, ако се замислиш. Питам се, защо руснаците са дали на космическия си сателит такова особено название? Та нали той е просто едно жалко парче метал, обикалящо съвсем само около земята?

Миу помълча малко, после продължи.

— И така, за Бургундия заминах не сама, а отново със Сумире. Докато се срещах със старите си познати и се договарях с тях, Сумире, която не знае дума френски, нае кола и тръгна да пътешества из областта. В едно градче случайно се запознала с богата възрастна испанка, двете си побъбрили на испански и се сприятелили. Дамата запознала Сумире с англичанин, отседнал в същия хотел, в който била и тя. По-късно и аз се запознах с него. Беше прехвърлил петдесетте, някакъв писател, много хубав и изискан джентълмен. По всяка вероятност беше гей, тъй като винаги се появяваше в компанията на своя секретар, който по-скоро му бе интимен приятел.

Поканиха ни на вечеря. Оказаха се много приятни хора. По време на разговора установихме, че имаме някои общи познати, и въобще много се сближихме. Веднага почувствах, че съм попаднала на сродни души.

А англичанинът ни каза, че има малка къща на един гръцки остров и че ако искаме, можем да поживеем там. Той всяко лято прекарвал месец на острова, но тази година бил много зает и нямал възможност да отиде. „Най-добре е къщите да бъдат обитавани, иначе хората, наети да ги поддържат, работят през куп за грош. Така че, ако не ви е неприятно, моля, чувствайте се свободни да се възползвате от моя дом“ — бяха думите му.

Миу обходи с поглед стаята.

— Посетих Гърция веднъж, като студентка. Бе една от онези вихрени екскурзии, когато прескачаш от остров на остров. Но въпреки това се влюбих в тази страна. Затова предложението да поживея безплатно в къща на гръцки остров, при това колкото време си искам, ми се стори много примамливо. Сумире също го прие с готовност. Предложих да платя известна сума за ползването на имота, но англичанинът отказа с аргумента, че не го дава под наем. Поспорихме известно време и накрая се разбрахме, в знак на благодарност, да изпратя кашон червено вино на неговия адрес в Лондон.